„Аз – Урбанистът“. Интервю с Михаил Николов


 

урб. Михаил Николов

урб. Михаил Николов

урб.Михаил Николов.

Магистър по урбанизъм.

Развива се в сферата на стратегическото планиране.

 

1.Работиш ли по специалността си и от колко време? Лесно и бързо ли си намери работа по специалността?

Работя като урбанист от година и половина и мога да кажа със сигурност, че хората, отдали се изцяло на урбанизма, както аз, така и моите колеги нямат нужда да търсят работа, защото урбанистите са едни от най-добре подготвените специалисти в сферата и в настоящия програмен период са ценни и търсени експерти, които предлагат иновативни решения и подходи за пространственото и социално-икономическото развитие на градовете ни.

2. Какво според теб, след като си се запознал отблизо с работата в тази професия, смяташ че може да обогати образованието по урбанизъм?

Урбанистиката е всеобхватна наука, свързана с все по-динамично развиващите се социално-икономически процеси и проследяването им в пространствената структура изисква задълбочени анализи, водещи до реалистични прогнози за развитие. В тази връзка е необходимо по-тясно сътрудничество с институциите и бизнеса и въвличането им в процеса на обучение и изграждане на студентите по урбанизъм като експерти подготвени и мотивирани за професионална реализация.

Едно от нещата, което е необходимо да бъде застъпено в по-голяма степен в образователния процес, е изследванията и проучванията да се провеждат на терен, което е свързано с организиране на повече практики през цялата година. За урбанистите е важно да пътуват и да опознават спецификата на градовете, региона, да се вглеждат в урбанистичните процеси и да търсят отговорите на въпросите стоящи пред постигане на балансираното пространствено и социално-икономическо развитие.

От важно значение за формирането на урбаниста като специалист е участието в специализирани научни форуми/пленери с международни студенти и лектори и срещи с различни експерти в сферата на природната и социално-икономическа география, картографията, ГИС, социологията, екологията и т. н./.

От жизнена необходимост е обособяването на специализирана библиотека/медиатека с тематична научна литература и обособени пространства за творческа изява /добър пример в това отношение е архитектурната работилница Студио ПроЖектиране/.

Използването но ГИС в пространственото планиране и развитие трябва сериозно да залегне в образователния процес по урбанизъм, да се създадат адекватно оборудвани ГИС кабинети и да се набави необходимата статистическа база данни за провеждането на тази специализирана подготовка.

Друг основен проблем за студентите по урбанизъм е набавянето на планова и картна основа за разработване на проектите. Въвеждане на дисциплина като Картография е абсолютно задължително.

3. Коя сфера от необятното поле на урбанизма си избрал и защо?

Като експерт урбанист работя в сферите на Стратегическото планиране и програмиране на регионалното и пространствено развитие, Градското планиране и устройството на територията, Управление и опазване на околната среда, Цифровата картография и специализираните географски информационни системи, Управление на проекти и провеждане на обучения, но преди всичко като урбанист за мен е важна творческата изява, която намирам най-често в полето на пространственото планиране – схемите и концепциите за пространствено развитие и интегрираните планове за градско възстановяване и развитие.

4. Разкажи ни за това как се реализираш в момента като професионалист?

Работата ми като урбанист е много динамична, изпълнена с много пътувания из градовете ни, срещи с областни и общински администрации и опознаване на различни местни общности с много различни възгледи.

Работя по проекти свързани с интегрираното градско възстановяване и развитие, схеми и концепции за пространствено развитие, областни и общински планове и стратегии за развитие, предварителни, междинни и последващи оценки, общи устройствени планове, изготвяне на специализирани карти и ГИС приложения, специализирани технически спецификации т. н.

5. Срещаш ли трудности в работата?

Трудността в работата на урбанистите е в това, че трябва да бъде намерен балансът между експертната оценка на урбаниста, управленските решения на администрациите, въвличането на бизнеса и заинтересованите местни общности в процеса на планиране и постигане на аргументирано съгласувано с всички заинтересовани страни решение. В работата си урбанистът трябва да има общ поглед над пространствените и социално-икономически процеси за постигане на желаното развитие и в същото време да вниква във всеки детайл от спецификата на територията и общността.

6. Как виждаш развитието на урбанизма в бъдеще?

Утвърждаването на урбанизма като наука, професия и инструмент за провеждане на правилни политики в развитите страни отдавна не стои на дневен ред. В българската общественост, обаче все още е необходимо да се обясняват урбанистични процеси записани в учебниците по география. За радост се сблъсквам с хора, които са силно ангажирани да променят статуквото и да дадат една по-широка изява за професионалната реализация на урбанистите в България.

Прави впечатление, че в последно време на урбанистите и на урбанизма обществото отделя все по-голямо внимание и се вижда разбиране за общата полза от тях. За пълното утвърждаване на урбанизма в България, ще са необходими много усилия, които всички урбанисти заедно трябва да положим.

Развитието на урбанизма като наука и професия трябва да бъде поставено като национален приоритет предвид острата жизнено важна нужда на регионите и градовете ни от млади добре подготвени урбанисти, които да подпомагат съхраняването и развитието на тези структури. В тази връзка професионалната подготовка и изява на урбаниста е задължителна и държавните и административните структури и техните ръководители трябва добре да съзнават необходимостта от този вид специалисти.

Развитието на урбанизма като специализирана образователна дисциплина и професионална изява има нужда и от целенасочена държавна подкрепа. Необходимо е изграждане на изследователски център по урбанистика и обвързването му преди всичко с регионалното и пространствено развитие и използването на специализирани геоинформационни системи.

7. Знаеш ли каква е средната заплата на един урбанист в България и какво да очакват завършващите млади урбанисти? Ще има ли според теб по-голямо поле за професионална реализация?

Средната заплата на един млад урбанист в България е около 7 пъти по-ниска от тази в Западна Европа или Северна Америка. Но в тази сфера заплащането е много относително, повечето от колегите работят както на трудови, така и на граждански договори, сключвани за определен период от време или проект. Заплащането в държавния сектор е по-ниско отколкото в частния, където консултантските фирми разбират в по-голяма степен значимостта на присъствието на урбанист в колективите им и имат по-голям финансов ресурс. В тази връзка очакванията на урбанистите трябва да бъдат предимно насочени към тях, докато ръководителите на държавните, областните и общинските администрации не разберат и не създадат условията за привличане на млади специалисти по урбанизъм. В българските общини има силна динамика на протичащите пространствените и социално-икономическите процеси, било то положителни или отрицателни и необходимостта от поне един урбанист във всяка българска община е задължителна.

Ако приемем хипотезата, че работата на урбанистите е свързана единствено с обществените процеси и реализацията им в административните структури, то простата сметка при наличието на 264 общински и 28 областни администрации ще създаде необходимост от 292 урбаниста /и тук дори не включваме административните структури по райони в големите градове – София, Пловдив и Варна/. От създаването на специалност Урбанизъм през 2002 г. до днес с нормален прием в началото от 30 души и проследяваща се тенденция на постоянен спад до 25-20 души през последните години и недостатъчните усилия за завършване на магистърската програма, броят на завършилите урбанисти в България е около 200 души, като в близките 5 години броят им се очаква да бъде увеличен приблизително до около 300 души, което ще е недостатъчно за осигуряване на урбанистичния капацитет само на административните структури. Повечето от тях обаче, няма да предпочетат да отидат в община X, където няма да имат нормален социален живот и необходимото поле за професионална изява за един млад специалист и ще изберат друга посока.

Така направено пространственото разпределение на урбанистите ще покаже от една страна, че за момента при настоящата социално-икономическа ситуация, незаинтересоваността от страна на административните структури и броя на завършилите урбанисти напълно покрива необходимите нужди, но от друга страна, когато говорим за развитие на урбанизма в положителна посока, образователен ценз, професионална реализация на урбанисти във всички сфери на дейност и при бъдещо осъзнаване от страна на административните структури, провеждащи необходимите политики за развитие ще се окаже, че в един момент урбанистите няма да са достатъчни и политиката водена от тях и образователна система, която не стимулират развитието на урбанизма няма да се окаже правилна за постигане на необходимата промяна и развитие на градовете ни.

Младите урбанисти и хората като цяло днес в общество се интересуват преди всичко от постигане на добър стандарт на живот и относителна независимост. Ниско платеният труд в никакъв случаи не е стимул, но в повечето случаи е трудно постижима задача да получат това, към което се стремят при стартиране на професионалната им кариера. Според мен очакванията им трябва да бъдат насочени преди всичко към професионална изява и натрупване на опит и положителна промяна в обществения живот, която трябва да дойде от младите необременени хора, след което ще могат да обърнат внимание и на финансовото изражение за положения експертен труд.

8. Според теб кое е най-важното качество, което трябва да притежава един урбанист?

Преди всичко Урбанистът трябва да бъде отдаден на своята професията, да има абстрактно мислене и творческо вдъхновение.

9. Какво би посъветвал младите студенти урбанисти? Има ли формула за успех?

Професионалният успех за един урбанист има много аспекти, но със сигурност неговият успех трябва да бъде свързан, в полза и видим за обществото. В противен случай личността на урбаниста ще надделее над тази на общността/обществото. Това което бих ги посъветвал в професионален план е да бъдат точно аргументирани и отговорни пред взетите решения и да поставят преди всичко на преден план човека с неговите потребности, като отправна точка на развитие. Това означава, че акцентът трябва да бъде поставен върху човешките измерения в териториалното развитие, защото само икономическият растеж не би имал обществен смисъл. И накрая да бъдат дръзки.

10. И накрая – кой е любимият ти град и защо?

Любим град? Все още обикалям от град на град и търся кой е той, но един от градовете, който продължава да ме очарова всеки път е историческото селище Велико Търново – паметник на урбанизма и културния пейзаж, в чиято основа стои устойчивостта на културни коридори и напластяването, изразяващи разграничимата идентичност, специфичната памет и духа на мястото /genius loci/, а в последно време и енигматичната красотата на една болярка. В него има обособени 12 исторически зони и са разположени около 661 единични недвижими културни ценности, обвързани в едно цяло с визуални, смислови, исторически и пространствено-функционални връзки от различни йерархични нива, които са несравними дори в световен мащаб. Впечатляващо за мен е амфитеатралното му разположение на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света гора, сред които река Янтра извива своите живописни меандри.

Велико Търново е не само олицетворение на историческото си минало, но и на модерно развиваща се жизнена урбанистична структура. Toй е първият източноевропейски град, спечелил наградата на ЕС за град развиващ се устойчиво.

Остави коментар...