„Аз, урбанистът“. Интервю с Пламен Апостолов 1


 

  1. plamenРаботиш ли по специалността си и от колко време? Лесно и бързо ли си намери работа по специалността?

Да, работя. Реално започнах работа по специалността си още в четвърти курс, в сферата на устройственото планиране. Беше един Великден (църковният празник, не в живота ми) и ми се обадиха да ме питат дали съм свободен за един ангажимент. Така, докато учех, на приливи и отливи поработвах в свободното време и въпреки че задачите ми включваха предимно чертане на АутоКАД, имах не малко творческа свобода. Може би най-голямото предизвикателство в онзи период беше един ПУП, който трябваше да се изработи по чл. 16 от ЗУТ (за незапознатите част от имотите на хората се отнемат за публични услуги) и беше едно смятане за всеки квадратен метър, чертане, пак смятане и така повече от месец.

Малко след завършването получих предложение за работа по един проект в областта на стратегическото планиране, което приех. А няколко месеца по-късно и официално бях назначен за постоянно във фирмата.

В този смисъл, да, бързо си намерих работа. А дали е било лесно? Не съм много сигурен, защото „намирането” започва с подготовката, а това е процес, който стартира още от студентската скамейка, а там вложих доста усилия.

  1. Какво според теб, след като си се запознал отблизо с работата в тази професия, смяташ, че може да обогати образованието по урбанизъм?

Последните години не следя отблизо какво се случва в специалността в УАСГ и впечатленията ми са по-скоро от стажантите, които карат стаж в нашата фирма, затова мога да кажа какво ми е липсвало на мен или съм констатирал тази липса у колеги.

От дистанцията на времето, един от основните пропуски е липсата на комуникация с другите специалности в университета. В практиката няма как да си индивидуалист /one man show/ и неизбежно се налага да контактуваш с архитекти, икономисти, инженери, социолози и др. Тогава идва моментът, в който осъзнаваш, че професионалният ви жаргон и разбирания са доста различни и тепърва трябва да търсите пресечни точки, за да се направи успешно добър проект. Дори начините на изчертаване на нещата в AutoCAD могат да бъдат проблем. Като прибавим, че за по-високите нива на планиране е целесъобразно да се използва ГИС софтуер, който има съответните технически изисквания за входната информация – често непознати на останалите експерти или създаващи им допълнителни усилия, комуникационният проблем се задълбочава.

Едно от достойнствата на специалността ни е, че е създадена по западен образец и са изключени излишните предмети, които само „товарят” необосновано студентите, и дава възможност на студентите сравнително свободно да избират учебната си програма. За съжаление последно време в стремежа си специалността да се развива и обогатява с промяна на учебното съдържание и добавянето на нови модули – предимно в сферата на изобразителното изкуство за сметка на фундаментални дисциплини като „Методология“, по-скоро има обратен ефект. В учебните дисциплини трябва да се изисква повече от студентите, защото синдромът „копи-пейст” (с оправданието – често основателно, „нямах време или информация“) се пренася и в практиката, а от това страда цялото общество.

Практическата част би могла много по-добре да бъде обвързана с практика. УАСГ трябва да се стреми да изгражда партньорство с българските общини, което да се основава на споделянето на информация и познания. Например, студентите да работят по реални казуси/проекти от България и да представят различна, непредубедена гледна точка. По този начин и на студентите ще им се предизвика интереса и ще го правя с по-голямо желание и отдаденост.

Разбира се, не трябва да се подминава и самата материална база в университета, която от година на година става по-зле. Липсата на места за събиране на учебните екипи, когато работят по курсова задача или проект; възможността за безжичен достъп до Интернет във всяка точка на университета; липсата на мултимедия в голяма част от кабинетите; все още недостатъчната литература в университетската библиотека, която не може да се заема от студентите, но се разрешава на преподавателите да я държат с месеци, което спира възможността на първите дори да се докоснат до нея, са все неща, които оказват негативно влияние върху учебния процес.

  1. Коя сфера от необятното поле на урбанизма си избрал и защо?

Както казах, в момента работя в областта на стратегическото планиране, активно участвам и при писането на проекти свързани с програмите на ЕС (в частност Програмата за развитие на селските райони и Оперативна програма „Региони в растеж”). Мога да кажа, че по-скоро „полето” ме избра, а не аз него. Но пък ми харесва разнообразието в него и ако трябва да продължа метафората – обичам да се трудя на това поле, защото ми доставя удоволствие и дава много възможности за развитие.

Въпреки че за момента съм доволен, не съм сигурен, че в бъдеще полетата няма да се променят, защото все още съм в началния си етап на професионална реализация, за да мога да твърдя, че съм се фокусирал само върху едно нещо. В момента участвам и в неправителствени проекти. Единият даващ възможност за пътуване из много градове на България, контакти и дискусии с широк спектър от хора, другият позволява да се провери дали част от актуалните западни модели на градско планиране могат да работят и у нас. Освен това, когато имам време пиша статии в собствения си блог (pkapostolov.net) или за някоя медия, което е съвсем друг тип дейност, така че тепърва ще се фокусирам върху дадено поле или две, или три.

  1. Разкажи ни за това как се реализираш в момента като професионалист?

Професионално се реализирам в частния в сектор. С екипа, с който сме се събрали работим по различни интересни и предизвикателни задачи, предимно в сферата на стратегическото планиране. Основно разработваме и извършваме оценка на общински планове за развитие, активно участвахме в изработката на няколко ИПГВР (интегриран план за градско възстановяване и развитие) и изпълнението на проекти по трансграничната програма България-Румъния. В устройственото планиране отговаряме за аналитичната и стратегическа част, когато изпълняваме подобна поръчка. Личната ми силна ангажираност в момента е насочена към т.нар. „стратегии за местно развитие”, които се разработват по Програмата за развитие на селските райони, и в този програмен период вярвам, че ще покажат доколко общините са готови да се сдружават помежду си и да управляват финансови средства. Повече за тези стратегии може да разберете от статията ми за в-к „Капитал” „Еврофинансиране на общности за местно развитие” или от Интернет.

  1. Срещаш ли трудности в работата?

Да, като всяка работа се срещат трудности. Ако не изпитваш такива или си гуру в областта си (което не е невъзможно, но е малко вероятно), или не я вършиш както трябва. А трудностите могат да бъдат от различен характер: от опитите да „превземеш административната машина” и да получиш дадена информация до спукването на гума на магистрала при скорост от 140 км/ч и търсенето на сервиз на изгрев слънце, пътувайки към поредното обществено обсъждане. По-важното е как и колко бързо се преодоляват, което понякога е от голямо значение за професията ни.

  1. Как виждаш развитието на урбанизма в бъдеще? Ще има ли според теб по-голямо поле за професионална реализация? 

Мисля, че след близо 15 години съществуване на тази специалност и почти 10, откакто завършиха първите студентите с титлата „урбанист”, все още урбанизмът търси своето място в България. Най-вероятно това ще продължи и през следващите 5-10 години, а практически полето за професионална реализация е ограничено единствено от собствените ни бариери. Образованието поставя един много широк фундамент, върху който всеки да гради собствената си професионална реализация, спрямо вътрешните си потребности, умения и силни страни. Просто трябва да се научим да го използваме.

Надявам се развитието на урбанизма да е свързано повече с мисъл към бъдещето и актуалните практики и все повече да „къса” с някои разбирания и устройствени навици от миналото. Защото това е начинът да избегнем част от чуждите грешки, а не да ги повтаряме, както често се случва в момента, за съжаление.

  1. Знаеш ли каква е средната заплата на един урбанист в България и какво да очакват завършващите млади урбанисти?

Трудно е да се определи средна заплата за урбанист в България, защото това зависи от много фактори: дали работи в частна, или държавна структура; дали притежава собствена фирма; дали е зает на пълен, или непълен работен ден; и т.н. Според мен „ножицата” на заплата е широка. Единственото сигурно е, че има минимален осигурителен праг, другото зависи изцяло от конкретния човек.

Завършващите трябва да очакват една доста по-различна среда от идеалистичната в университета. Но трябва да имат и трезва оценка на уменията, които предлагат на пазара и тяхната стойност. Дори първоначално да успеят да заблудят даден работодател, един проект е напълно достатъчен, за да покаже на какво са способни и дали оправдават заплащането си.

  1. Според теб кое е най-важното качество, което трябва да притежава един урбанист?

Любопитство, което донякъде е свързано и със стремеж към самоусъвършенстване. Днешният свят постоянно се променя, а с него и градовете – техните проблеми, устройство, междуобщностни отношение и т.н Това налага непрекъснато да се следят новостите на изток и запад от нашия меридиан. Трябва да бъдем любопитни, защото иначе рискуваме да се оставим на течението и да загубим може би едно от най-ценните качества на професия – погледът към бъдещето.

  1. Какво би посъветвал младите студенти урбанисти? Има ли формула за успех?

Няма универсална формула. Всеки трябва да намери правилните съставки за успех в кариерата си. Аз бих препоръчал да не се подценява времето в университета, а да се използва максимално за трупане на полезни познания. Дори в конкретен модул да не се изисква много, бих посъветвал колегите да дават всичко от себе си. Това помага винаги да бъдат в оптимална форма и подготвя отчасти за професионалния живот, където рядко ще имат възможност да срещнат ментори, които да ги водят и подкрепят в реализацията им.

Освен това да взимат активно участие в дейностите на АСУБ и други подобни организации, защото най-вероятно на по-късен етап от живота си ще разберат колко са спечелили от това.

И може би един от най-ценните съвети, който мога да им дам и който самият аз получих едва преди 2 години от един успешен човек – „опитвайте се да отделяте всяка вечер по 1 час за четене“.

  1. И накрая – кой е любимият ти град и защо?

Пловдив!!! Или както е модерно последните години pLOVEdiv. Това е градът, в който съм израснал и съответно ми са се случвали много „първи неща”, за които си спомням с усмивка. Извън клишетата, градът притежава един дух, който е трудно да бъде описан и не се изчерпва само с думата „айляк”. Истината е, че Пловдив трябва да се преживее! Харесвам го и защото е достатъчно голям град, но в същото време все още запазващ човешките си мащаби и донякъде чувството за сигурност. За съжаление, последните 10 години по-скоро наблюдавам града през погледа на туриста и експерта и констатирам големите промени настъпили в него. Някои за добро, други – не толкова. Въпреки това, колкото и български и чужди градове да посетят, когато се върна в Пловдив усещам един по-специфичен прилив на енергия.


Остави коментар...

1 коментар на “„Аз, урбанистът“. Интервю с Пламен Апостолов