„Аз, урбанистът“. Интервю със Здравко Петров


Zdravko Petrov pic

 

Урб. Здравко Петров

Магистър по урбанизъм

Завършил образованието си през 2013 г.

Развива се в сферата на стратегическото планиране

 

 

 

  1. Работиш ли по специалността си и от колко време? Лесно и бързо ли си намери работа по специалността?

В началото на обучението ми в магистърската програма получих първия си договор за позицията „Урбанист” и работих в сферата на устройственото планиране. След това преминах в областта на т. нар. стратегическо планиране, дефинирано от Закона за регионалното развитие, и така неусетно вече две години.

 

  1. Какво според теб, след като си се запознал отблизо с работата в тази професия, смяташ че може да обогати образованието по урбанизъм?

Нашето образование по урбанизъм е достатъчно богато съчетание на различни модули. Подобренията трябва да са свързани с оптимизиране на тяхното вътрешно съдържание, но това е специфично за всеки отделен модул.

Освен това е очевидно неумението на повечето урбанисти да се изразяват графично. От умението за елементарно съчетаване на два цвята, до правенето на графики и схеми. А това е задължително условие за конкурентоспособност в нашата сфера. Това трябва да бъде един мотив, който присъства във всички модули, през всички години.

  1. Коя сфера от необятното поле на урбанизма си избрал и защо?

Именно необятността е голямата ценност на урбанизма – възможността да имаш различни гледни точки към едни и същи градски пространства и процеси. Опитвам се да следя изразните средства в различните полета на урбанизма за да имам повече съображения, когато работя в моето конкретно поле. Това, вярвам, е мисията на урбанизма – да предложи един широк мироглед за взимане на решения. Иначе, продължавам да търся мястото си под слънцето, като не смятам да се ограничавам нито по отношение на полетата, нито по отношение на местата, където мога да ги изучавам.

Същевременно е добре урбанистите да са преминали през повече от едно поле за да имат различен тип знания и умения. Например известно време да се занимават със според мен неособено интересното пупаджийство (изготвяне на подробни устройствени планове) за да добият отношение към пространствените подредби, устройственото законодателство и свързаните с него процеси – неща, които са много полезни в дефинирането на конкретни проекти за реализация, които са предмет на стратегическото планиране.

  1. Разкажи ни за това как се реализираш в момента като професионалист?

Сферата на стратегическото планиране дава възможност за работа по интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), общински планове за развитие (ОПР), както и по разработването на подценяваните до момента системи за наблюдение, контрол и оценка на изпълнението на планове и политики. Моделът на този тип стратегически документи е със следната последователност – анализ-оценка-стратегия за развитие-инструменти за реализация, вкл. систематизиран списък с описани проекти за реализация. Това са упражнения, които дават много добра възможност за изява на урбанистите и обратното – този тип дейност има безусловна нужда от компетентността на урбанистите.

С интерес участвам и в инициативи, свързани с междуобщинско и междурегионално сътрудничество – все още по-скоро хубави идеи, отколкото предпоставки за реални действия, но, въпреки това, едно добро начало за нов начин на мислене в регионалното развитие. Всички сме виждали как даден път е обновен само до дадена общинска/областна граница. Това не е пример за балансирано регионално развитие, а за изолирани действия с ограничен принос.

  1. Срещаш ли трудности в работата?

Винаги е трудно, когато по време на дадена задача си поставяш въпроса „как може да стане по-добре?”. А урбанистите нямаме избор, трябва да си го задаваме. В нашата работа няма точни формули, а само безкрайно търсене на точните аргументи за взимане на дадени решения. А аргументирането, истинското, а не фалшивото и повърхностното, е много трудно.

Конкретно за настоящата ми работа, трудно е взаимодействието с т. нар. „заинтересовани страни”. От една страна, те често са всъщност незаинтересовани и постигането на диалог е трудно. От друга страна, твърдението, че решенията трябва да бъдат консенсус между всички заинтересовани страни е по скоро от „политическа коректност” (или често се използва за упражнение по демагогстване) – винаги ще има конфликт между несъвместими гледни точки. В тази реалност, различни интереси и идеи остават извън обхвата на твоето предложение. Тогава е трудно да си безупречно убедителен, но това отново ни връща към темата за аргументите.

  1. Как виждаш развитието на урбанизма в бъдеще? Ще има ли според теб по-голямо поле за професионална реализация?

Бъдещето е винаги неясно, а в нашия случай сме зависими от бъдещето въобще на планирането и управлението в България. Какви ще бъдат моделите за взимане на решения, за разпределение на публичните средства, за постигане на устойчивост на резултатите. Какви ще бъдат моделите за наблюдение, оценка и санкциониране на всичко по-горе. Всички сме чували или дори виждали реализирани по оперативна програма паркинги, на които няма нито една паркирана кола или културни центрове, в които културата присъства само в претенциозните им наименования. Всички добре знаем за вече непоносимата централизация на потенциалите и жизнеността на държавата ни и тъжното състояние на цели области и на хората в тях. Докато същевременно непрекъснато се говори за премахване на регионалните различия и за Кохезионна политика на ЕС. Това не е регионално развитие, а цинично повтаряне на едни и същи неща и преписване на едни и същи планове. В случай, че продължим по този начин, не знам какво бъдеще можем да очакваме въобще за България.

Въпреки това, ако все пак започнем да взимаме разумни решения, които водят до реални и последователни действия, урбанистите неизбежно ще имат своята значима роля в подобен процес. Урбанистите трябва да имат самочувствието, че заслужават тази роля, но и непрекъснато да успяват да я заслужат. Това означава още повече отговорност в университета, както и към различните задачи в практиката. При това отговорност не само към собственото представяне и заплащане, но и към утвърждаването на професията.

  1. Знаеш ли каква е средната заплата на един урбанист в България и какво да очакват завършващите млади урбанисти?

Нямам отговори на тези въпроси. За съжаление реализацията в нашата сфера е твърде непостоянна. В дадени моменти има голяма активност по отношение на разработването на проекти, а в други – работата е твърде ограничена. За това, както писах по-горе, не е добре урбанистите да се ограничаваме само в едно поле и така да се лишим от най-ценната характеристика на специалността, както и от повече възможности за работа и изява.

  1. Според теб кое е най-важното качество, което трябва да притежава един урбанист?

Няма най-важно качество, има различни важни качества. Например усърдие, за да чете (но не само литературата от конспектите за изпитите), да чете историята, която винаги ще бъде най-добрата ни учителка. Например уважение и внимание към преподавателите и колегите в университета и към техните мнения. Те са най-ценната даденост на УАСГ.

  1. Какво би посъветвал младите студенти урбанисти? Има ли формула за успех?

Да четат книги. Да прочетат „Страдание и възторг” на Ървинг Стоун – биографичния роман за вдъхновяващата история на Микеланджело Буонароти и за историята, създадена от него. За Микеланджело, който винаги е започвал творенията си с въпросите какво и защо – с търсенето на аргументи.

  1. И накрая – кой е любимият ти град и защо?

Градовете с жив дух, където достойното отношение към историята е внимателно пазена ценност на обществото. За съжаление, на мен ми е все по-трудно българските градове да ми бъдат любими. И все пак Варна, защото там съм роден. И защото Варна притежава специфика и идентичност на хилядолетен морски град, въпреки че разни духовни негодяи с усърдие работят за обезличаването ѝ. Но при всички положения, „където е текло, пак ще тече“. И освен това елегантния Триест, защото показва каква можеше да бъде Варна, при други исторически и човешки фактори. Защото има и един от най-красивите залези в Европа.

 

 

Остави коментар...