„Аз, урбанистът“. Интервю с Юлия Иванова


  1. 13092189_10209545369498186_2124581980337399315_nРаботиш ли по специалността си и от колко време? Лесно и бързо ли си намери работа по специалността?

Да, работя по специалността си вече 1 година. Въпреки желанието ми да си почина малко след завършването си, това не се случи. Получих 5 предложения за работа и избрах това, което най-много ми допадна. През „свободното ми време“ преди да взема това решение помагах с дребни задачи по екологични оценки. Така че намирането на работа в сферата на урбанизма беше лесно и бързо дори без да съм я търсила.

Имайки предвид широкото поле на тази професия и огромната нужда от специалисти на всяко ниво на планиране, смятам, че качествените кадри няма да имат никакви затруднения да си намерят работа. Понастоящем се изготвят редица планове, след това ще бъдат изготвяни техните междинни оценки, актуализации, изменения и така докато се стигне до следващия цикъл, като тук не споменавам всички допълнителни проекти, инициирани локално или регионално. Засилва се интересът към международни проекти, различни заинтересовани страни могат да бъдат възложители, а самите урбанисти също имат възможността да инициират планове, програми, проекти и проучвания.

Един не много известен момент в намирането на работа е НПО секторът. В последните години в България той расте стремглаво и предлага много възможности за трупане на знания и опит, катализира личностното и професионалното развитие, дори създава заетост. За мен този сектор дава уникалната възможност за всеки сам да си избере екипа и проектите, в които да се включи. Това е така най-вече защото той се движи от мотивацията и креативността, вместо от парите. С малко повече предприемчивост обаче човек може да си изкарва прехраната и по този начин.

Тук трябва да спомена и своя опит в НПО. За мен участието ми в организации и инициативи винаги е било чисто доброволческо. Бях в АСУБ 3 години и понастоящем съм част от младежката инициатива ПОдЛЕЗНО, с която обновяваме по творчески начин и добавяме нови функции в запустелите подлезни пространства. Фактът, че го правим от 2 години и половина, че имаме 3 обновени подлеза с положителни отзиви от граждани, институции, медии, както и 1 проучване за осветеността на Студентски град, с което се борим за нейното подобряване, показва необходимостта от намеси и на съвсем локалното ниво – на градски дизайн и ежедневни проблеми. Тук също работата е много! Именно тази ми активност катализира създаването на контакти и допринесе за това да започна работа веднага след дипломирането ми.

  1. Какво според теб, след като си се запознала отблизо с работата в тази професия, смяташ, че може да обогати образованието по урбанизъм?

Няколко са нещата, които щяха много да ми помогнат в работата. Комуникацията с различни специалисти и преплитането на различни сфери налага нуждата от акцентиране върху мултидисциплинарния подход в образованието по урбанизъм. В УАСГ са събрани повечето специалности, съвместно с които се осъществяват повечето плановете, които правим и е въпрос на малко организация в университета, за да стане това. Въвеждането на този подход ще е полезен двупосочно, тъй като инженери и архитекти по-често изпитват затруднения в смесен екип, отколкото самите урбанисти.

Другият много важен аспект, върху който може да се работи, е разработването на реални проекти по време на следването. Казусите могат да бъдат задавани от бизнеса, от Общините, от работодатели и изследователски организации, за да се научат студентите и на работа с институции и да се докоснат до практиката, а след това събраната информация и предложения от курсовите проекти могат да бъдат полезни на самите институции.

Според мен е много наложително в образованието по урбанизъм да се наблегне на методологията като модул, тя да бъде задължителна и фокусирана върху различни методи за анализи и прогнози, върху съдържанието на различните планове, върху структурата и причинно-следствените връзки, които стоят зад нея. Това е изключително важно за качеството на плановете и може би още по-съществено за изготвяне на задания за планове, програми и проекти, тъй като продуктът ще следва указанията в заданието.

Други важни знания за урбанистите са свързани с картографията и геодезията – което е избираем модул в специалността. Все пак, при устройственото планираме, ние използваме кадастрални планове и карти, топографски карти и т.н. като основа и трябва да можем лесно да ги четем и да ги четем с разбиране. Тук включвам и разясняването на специфични понятия, имащи отношение към планирането. Смятам, че един хибриден модул между картография, геодезия и геоморфология, насочени конкретно към нуждите на урбанизма, би бил чудесно допълнение за специалността.

В УАСГ също така е силно недостатъчно преподаването на приложни софтуери. Тази липса до голяма степен може да бъде запълнена от проекта на АСУБ Urban Software, ако студентите посещават семинарите на Асоциацията.

И накрая, но не на последно място, според мен ще окаже много благоприятно влияние създаването на алумни клуб към Катедра Градоустройство. По този начин ще се поддържа общността, ще се обменят знания и опит, например чрез регулярни презентации на работещи урбанисти, ще се дава обратна връзка за развитието на професията за подобряване на специалността и ще има по-добра връзка между студентите и потенциалните работодатели посредством вече завършилите колеги.

  1. Коя сфера от необятното поле на урбанизма си избрала и защо?

Все още не мога да кажа, че съм „избрала“ сфера. Избрах си екипите, с които да работя и, опитвайки задачи от различно естество, след време ще мога да отговоря на този въпрос. Понастоящем правя Общи устройствени планове на общини. Влече ме да се занимавам с екологични оценки и с проучвания и много обичам дейността си в ПОдЛЕЗНО. Какво ще ми предложи утрешният ден – очаквам да разбера с нетърпение 🙂

  1. Разкажи ни за това как се реализираш в момента като професионалист?

Вече разказах за реализацията си в две посоки – устройствено планиране и градски дизайн, като екологичните оценки са поле, в което ще ми бъде интересно да се развивам. По отношение на устройственото планираме водя координацията на два ОУПО. Участвала съм също така в социологически проучвания и конкурси, свързани с ландшафтна архитектура. Наистина, полето на урбанизма е всеобхватно и бих искала да изследвам повече аспекти от него преди да реша как да продължа кариерата си.

  1. Срещаш ли трудности в работата?

Това е клише, но няма как без трудности. Идентифицирам на този етап две основни: работата с различни специалисти и работата с институции. Това, за съжаление е доста голяма част от работата на урбаниста, тъй като ние сме медиаторите и „преводачите“ между различните специалности.

Предизвикателството в работата с различни експерти е както координационно – спазване на графици, обем от информация, така и в качеството на материалите, които те предоставят. Използвайки различни източници на данни, информацията често си противоречи, защото е произвежданата в различни времеви периоди и са използвани различни методики. Това налага обострено внимание при съчетаване на различните части, за да се осигури коректност и консистентност на продукта.

Работата с институции е определено най-голямата трудност. Липсата на дигитализирана информация, а често и пълната липса на произведена такава от тяхна страна, наред с липсата на бази данни и на комуникация между различните институции се превръща в истинско приключение. Урбанистите можем и е добре да помагаме на тези институции като им подаваме събраната от нас информация, но тук е възможно и едно ново поле на реализация за нас, а именно в обучения и семинари за административни кадри.

Противно на очакванията на някои недоброжелатели, противници на съществуването на урбанизма като специалност и професия, работата ми с архитекти досега е била винаги много приятна, ползотворна и градивна.

  1. Как виждаш развитието на урбанизма в бъдеще? Ще има ли според теб по-голямо поле за професионална реализация?

За мен този въпрос е риторичен. Като започнем от плановете, заложени в нашата нормативна уредба, продължим с тези, идващи от Европейския съюз, включим към тях трансгранични проекти (на национално и международно ниво), добавим към тях възможностите за изследователска дейност, като се разходим из разнообразните проекти от частни възложители и не забравяме възможността за проявяване на самоинициативност, това ни дава само общ поглед върху това с какво може да се занимава един урбанист.

Един архитект ми каза преди 2 седмици, когато си говорихме за това какво е необходимо, за да бъде успешен един екип (който в своята дейност няма общо с териториалното планиране): „Винаги ни трябва и един урбанист!“ 🙂

  1. Знаеш ли каква е средната заплата на един урбанист в България и какво да очакват завършващите млади урбанисти?

Не, нямам представа каква е средната заплата. Със сигурност тя варира между частния и държавния сектор в полза на частния. Има също така разлика според вида план или проект, който се изпълнява. При обществените поръчки, при положение, че често водещо условие е най-ниската цена, нормално е и възнаграждението да е по-ниско. Това може да се компенсира обаче чрез проекти на други възложители. Това, което е установено в българското законодателство като минимален осигурителен праг за професията е 631 лв.

  1. Според теб кое е най-важното качество, което трябва да притежава един урбанист?

Един урбанист трябва да е непрестанно търсещ. Той трябва да търси истината, фактите, различните гледни точки и интерпретации, възможностите за адаптация, да търси нови методи и нови хоризонти, нови съмишленици и нови приложения на своите знания и умения. Без този стремеж, идващ отвътре и без удоволствието от това търсене, урбанизмът би бил просто работа, която вършиш посредствено от 9 до 5.

  1. Какво би посъветвала младите студенти урбанисти? Има ли формула за успех?

Да! Лично за мен ключът към успеха е активността и умението да се възползваш максимално от всяка ситуация. Ако сега можех да се върна в първи курс, нямаше да се колебая и да се страхувам да се впусна в приключението АСУБ, защото Асоциацията е тази, която даде тласък на целия ми професионален път. Щях да участвам в повече инициативи, състезания и конкурси, да бъда доброволец, да ходя по събития… Но сега си наваксвам, защото видях огромната полза от създаване на контакти и учене чрез правене.Така аз се научих на всяко събитие, което посетя, да откривам скрития потенциал – в хората, които срещам, техните дейности и организации. Дори най-малкото събитие, на което в зала за 100 човека се появят 4ма зрители, това може да се превърне в най-големия успех, ако създадеш дори 1 траен контакт. Но сама преминах по пътя на отваряне към новото и непознатото, през Еразъм, през участие и организация на различни инициативи. Затова споделям своите изводи с всички вас – от активността си можете само да спечелите и ще ви бъде по-интересно от висенето в кафенето със смартфона в ръка… Защото тя създава емоция и заряд, които са достатъчни, за да се справите с всяка трудност на пътя ви!

  1. И накрая – кой е любимият ти град и защо?

Това е труден въпрос… В един момент живях в едно малко градче във Франция, наречено Бейнак, където бях възхитена от китните бежови къщурки по стръмни бежови калдаръми, водещи до голям бежов замък на върха на една висока отвесна скала… с цялото спокойствие на провинцията, чистият въздух и безкрайните полета със слънчогледи… В следващия момент попадам в Белград с романтичната си атмосфера, лебедите по синия Дунав и щастието от това колко лесно е да се ориентира и да навигира човек там… После пък посещавам Розовата долина… Мелник, Белоградчик, Пловдив… всеки град има своя чар, а моят списък на по-чаровните градове не е малък.

Отговорът, който чувствам у себе си не дава името на определен град. За мен любимият град е този, в който съм успяла да изразя себе си, за чието развитие и добруване на гражданите му съм успяла да допринеса. Има нещо много привлекателно в това да участваш лично в изграждането на собствената си среда, да откриваш пренебрегвани пространства и да ги преобразуваш в нещо ново, красиво и полезно – така гледаш тази среда от друг ъгъл и няма как да не се събуди малко по-силно у теб чувство на привързаност и патриотизъм. Аз винаги се старая да не бъда посредствена и да се гордея с работата си, затова градовете, в които съм работила, са ми мили. Вярвам, че това е много по-силно от казаното в някоя туристическа брошура или пакет all inclusive с разходка от екскурзовод.


Остави коментар...