„Аз, урбанистът“. Интервю с урб. Галина Алексова


 

GA_EcoOb_3-200x200

урбанист Галина Алексова

Член е и представител на страната в ISOCARP 

 

  1. Бихте ли представили себе си с няколко думи?

Казвам се Галина Алексова и съм щастлива да бъда по професия урбанист. От втория, специален випуск урбанисти, дипломирали се като бакалаври през 2007 г. и като магистри през 2009 г.

Малката, но сплотена, раздаваща се и способна общност от колеги, ми е оказала голямата за мен чест да представлявам Съюза на урбанистите в България от създаването му до сега. Била съм сред основателите на Асоциацията на студентите по урбанизъм.

 

  1. Кога за първи път се сблъскахте с урбанизма – и осъзнахте сериозността на проблемите на градовете и извънградските територии?

Със сериозността на проблемите се сблъскваме – осъзнато или не съвсем – от най-ранна възраст. Моят първи по-осъзнат “сблъсък” съвпада със спомен от пътуване в трамвай по ул. “Граф Игнатиев” през 90-те, когато съм била дете. Помня окаяното състояние на фасадите и тротоарите и питанията ми към майка ми как се е стигнало до това и кой може да го поправи. “Архитект”, каза тя…

Далеч по-късно в живота осъзнаваме, че проблемите на градската среда могат да бъдат твърде комплексни, че не могат да бъдат обхванати и адресирани само от архитекти или урбанисти, нито решени само с проекти и планове. Нужно е взаймодействие между повече хора. И повече от добри планове.

 

  1. Бихте ли разказали за професионалния си път, как и защо го избрахте?

През последната година в гимназията получих покана от един университет в САЩ, предлагащ едно от най-реномираните образования по архитектура, да се насоча към място в него по стипендиантска програма. В същия университет имаше и департамент по градско планиране – може би това е първият ми сблъсък със специалността. Но аз никога не съм имала желание да заминавам и така поредица от житейски избори и известен късмет събраха мен и професията, която най-много приляга на моите интереси, убеждения, същност.

След дипломирането ми като магистър, исках да участвам  в проекти за общи устройствени планове, поради което се насочих към Националния център за териториално развитие, откъдето формално започва професионалния ми път. Към момента този път преминава през поредица доста специфични проекти, съвместявани с работа в също така специфична администрация.

 

  1. С какви проекти се занимавате сега?

Екип урбанисти – базирани тук и в Брюксел – приключваме работата си като местен партньор на датското студио “Геел” на проф. Ян Геел по проект, иницииран от главния архитект  на Столична община и познат под името “София – град на хората”. Всеки град, разбира се, е на хората, изненадващото е, че когато като проектанти започнем да го гледаме в план, в мащаб, в екран, забравяме за това. Хората изчезват от града в план и той бива планиран без тях.

 

  1. Kой беше любимия Ви проект в университета и защо?

Най-голямо удоволствие са ми носили предметите, които са били водени от отдадени и ангажиращи вниманието преподаватели, без значение от това колко сложни или натоварени са. Тези предмети, в които е имало провокация да се разсъждава по материала, а не да се наизустява за изпит. Последното намирам за порочна практика, особено във времето, в което живеем.

 

  1. Какво Ви мотивира да бъдете на ръководна длъжност в АСУБ, по време на обучението Ви по урбанизъм, както и сега в СУБ? Какви са предизвикателствата, с които се сблъсквате?

Съ-участието ми в АСУБ и СУБ не обвързвам с формално заеманите в тях позиции. Имам привилегията колеги, които не спират да ме впечатляват и да ми служат за пример, да ми се доверяват в заемането на определени роли. Съюзът на урбанистите в България не функционира като йерархична структура, а като обединение на професионалисти, където всеки има своя собствена и значима за другите и работата ни роля.

Сега, както и тогава, малко са били тези, които се вълнуват от това да поправят път на една много необходима в днешно време професия. Тогава, както и сега, съм мотивирана от това да поправям и аз пътя за другите.

 

  1. Как може да се подобри планирането управлението на териториите – урбанизирани и неурбанизирани в България?

Може да се подобри само с повече целенасочена работа – навън, на терен, с местните общности, с бизнеса, с институциите; с повече диалог и повече медиaция, с  координация и съвместяване на усилията; с повече нови идеи, с действителното желание за позитивна промяна..

Доброто управление не може да се случи в изолация от проблемите, такива, каквито са на терен, или в изолация от техния по-глобален контекст.

 

  1. Какво бихте искали да кажете на бъдещите урбанисти?

Не забравяйте, че градът е град, хората – хора. Те не са абстракции върху екрана, точки и линии върху лист. Каквото и да ви казват, избягвайте да гледате на града само в мащаб и отгоре, не налагайте на града и на хората своите планове – те имат собствени планове – уважавайте ги, разберете ги, работете с тях и върху тях преди да почнете да ги променяте. Не винаги е възможно, но винаги опитвайте.

 

9. Какъв мечтаехте да станете като бяхте дете и виждахте ли себе си като урбанист?

Конкретно като урбанист – не.

 

10. Какво мислите, че малкото Ви “аз” би казало на Вас сега?

Същото като собственото ми дете – че има нужда от повече игра, от повече време заедно и повече отделено внимание.

За съжаление, покрай работата си, пренебрегваме нуждите на близките си и на малките. Ето нещо за избягване.

Благодаря за вниманието!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Остави коментар...