„Аз, урбанистът“. Интервю с урб. Илияна Митева. Еразъм +


 

unnamed

 

  1. По коя програма се възползвахте от възможността за мобилност?

По програмата Еразъм + в началото на 2016 година.

 

  1. Къде бяхте и за колко време?

Възползвах се от възможността по време на дипломния си семестър от бакалавърската степен да отида в Ирландия в University College Dublin.

 

  1. Какво ви подтикна да преживеете този опит?

Причината беше по-скоро лична в началото, но прерасна в нещо повече. Същата година бях стажант в One Architecture Week, където се срещнах с хора от целия свят. Това ме накара да си отворя очите за възможностите, които ме очакват, но и също ме накара да поискам да изградя свой собствен мироглед. За мен Урбанизмът е дисциплина, която изисква познания за градовете, но и също личен опит – поглед върху разнообразен контекст. Аз видях възможност да обогатя себе си, като предприема тази крачка.

 

  1. Какви най-общо са впечатленията Ви от университета който посетихте и студентите там?

Тъй като отидох в Дъблин по време на дипломния си семестър, се нуждаех главно от достъп до много литература. Любимото ми място в UCD си остава библиотеката, защото ми даде възможност да надградя много знанията си, а и на база на тази литература изградих цялата си дипломна работа.

 

  1. След студентската мобилност, промени ли се възприятието Ви за градовете и по какъв начин?

Еразъм + беше нещото, което не само промени възприятието ми от гледна точка на Урбанизма като специалност, но и изцяло преобърна посоката ми на мислене за възможностите, които светът предлага в тази професия. Знаете ли колко хора мислят, творят и създават в посока, към която се стремим самите ние? А колко към цели, които дори и не сме си помисляли, че съществуват! Когато си на Еразъм, срещаш хора от всички краища на света, те идват от различен контекст, в който са заложени едни или други приоритети или заплахи. Учиш се главно от тях – от колеги и приятели.

 

  1. Ценен ли беше опитът зад граница от професионална гледна точка?

Когато си сам в чужда държава, какъвто беше случаят с мен, се провокираш и намираш сили да продължиш, дори в невъзможни моменти! Да, винаги съм имала подкрепата от семейството ми, приятелите ми и дипломните ми ръководители от България! Но, когато опре до това да се изправиш пред обстоятелствата в далеч от познатото, тогава важат само собствените ти убеждения и сили. Посещавайки лекции и семинари в чужд университет, винаги можеш да си направиш равносметка. Без да се лаская, смятам че основата, която имах от УАСГ, беше достатъчно солидна, за да се чувствам подготвена и да вземам активно участие във всяко отношение в програмата по Урбанизъм в UCD.

 

  1. Студентската мобилност обогати ли Ви като личност и как?

Помогна ми да разбера много неща за мен самата. Да се преместиш от един град в България в друг е едно, а да се преместиш в другия край на Европа, си е съвсем ново изживяване. Най-вече ми помогна да преодолея себе си, предразсъдъците  си, да разбия стереотипите си. Да разбера къде е границата на възможностите и възприятията ми, кога да се предам и кога да отстоявам своето. Хубаво е това да се случи, когато си на 20, тогава възприемаш по-лесно, но и се изправяш по-лесно.

 

  1. Коя беше най-интересната/най-забавната случка от обучението Ви зад граница, която искате да споделите?

Записах се в Клуба на туристите и катерачите в университета, защото това си ми е страст, но честно казано не знам какво си представях, когато го направих. Най-високата планина в Ирландия е нещо подобно на едно от тепетата в родния ми град Пловдив. Около 300 метра надморска височина, никаква висока растителност, само ти, мочурищата и вятърът. Такъв вятър не бях усещала през живота си, чак те боли от него, а и трябва да вървите по двойки, защото трудно се движиш изправен сам. Като цяло си беше единствен славен път, в който отидох на тези походи. Реших, че Гинесът винаги е по-доброто решение в това ирландско време!

 

  1. Какъв съвет бихте дали на студентите, които все още се колебаят и не са се възползват от възможността за студентска мобилност?

Не се колебайте! Скочете! Забавно е – страшно, плашещо, подплатено с много работа и трудни моменти, но не вярвам да съжалявате! Има безкрайни възможности, които са само на една мисъл разстояние. А и където и да идете съм сигурна, че ще намерите своите хора и те ще бъдат като семейство за вас. Всички ми го казваха – „голямото Еразмус семейство“, не го вярвах… но ето че година след моето пътуване имам моите хора, семейство в Италия, Франция, Германия, Америка, хора които са ми давали тласък или са ме приземявали, когато съм имала нужда!

 

  1. Бихте ли заминали да учите отново в чужбина? Обмисляте ли да се реализирате зад граница или предпочитате да сте в България?

Тази есен започнах Магистърската си степен по Урбанизъм в Холандия – TU Delft, с идеята да завърша и работя навън, да натрупам опит и знания, да се откъсна мъничко от познатото, за да се върна и да го погледна с нови очи. Имам силното желание да продължа кариерното си развитие в България, като част от новото поколение урбанисти, чийто пламъче запали нашата програма по Урбанизъм в УАСГ. За сега планът е такъв, но къде ще ме отведе професията е въпрос и на късмет!

Остави коментар...