„Аз, урбанистът“. Интервю с урб. Калоян Карамитов


 

 

Калоян-Карамитов_Екип-Визия-300x200

  1. Бихте ли представили себе си с няколко думи?
    Роден съм и израснал в Пловдив. Завърших архитектура в гимназията, а по това време се прояви и по-силния ми интерес към градската среда. Обичам да се разхождам пеш из градовете, да опознавам лично мястото и атмосферата на средата. Обичам високите места с гледки, хълмове, планини, сгради, защото тогава човек излиза от ежедневните си задачи и поглежда и обмисля на спокойствие по-цялостно и по-мащабно ситуацията си.
  2. Бихте ли разказали за професионалния си път, как и защо го избрахте? Професионалният ми път започна със стажа между 3 и 4 курс в Община Пловдив. Там имах възможност да бъда в реална работна среда и да участвам в одобряването и обсъждането на ПУПове за части от града. По-късно се включих във фестивала за архитектура и градска среда One Architecture Week като координатор на част от събитията в Капана и в междууниверситетския изследователски проект за същия квартал. По това време разработвах бакалавърската си дипломна работа за Капана и успях да съчетая изследванията си. След това прекарах 2 години в Националния център за териториално развитие, където имах възможност да работя по ОУП на общини и други проекти за събиране и обработка на пространствени данни и ГИС анализи.Относно въпросите как и защо избрах този път, отговорът ме връща към липсата на отношение към градската среда около нас. Това, което виждах в Пловдив като ученик, бе богатство от културно и историческо наследство, което тъне неугледно и пренебрегвано. Виждах сгради, някога двигател на развитието и символ на успеха, да бъдат оградени и незабележими, без информация за тях и без да бъдат оценени с уважение. Тези места имаха потенциал отново да бъдат съживени и включени активно в ритъма на града, както се случва с част от тях през последните няколко години. В последствие видях, че липсват български градовете, които да използват потенциала си оптимално и Пловдив не е единствения. В професията на урбаниста видях възможност да работя в тази насока.
  3. С какви проекти се занимавате сега?Част съм от екипа, разработващ дългосрочната Визия за развитие на София и крайградските територии. Първи по рода си проект в България, който променя планирането като цели да включи широк кръг от заинтересовани страни – експерти, граждани, НПО, администрация и бизнес, но и да стимулира диалога между тях и полезното им взаимодействие. Визията набляга на изключителното значение на това да се работи заедно за града, да се чуват различни гледни точки, а заинтересованите страни да си сътрудничат в процеса. Развитието на града не зависи само от администрацията или само от бизнеса, а от всички и поемането на отговорност за начина ни на живот е избор на всеки един от нас, с което можем да допринесем към това да живеем в една по-добра среда.
  4. Кога за първи път се сблъскахте с урбанизма – и осъзнахте сериозността на проблемите на градовете и извънградските територии?Когато се преместих в Студентски град. Преди това бях забелязвал проблеми на средата и лошо управление, но тогава бях изумен от странно функциониращия квартал, планиран да бъде дом, стимулиращ обучаващия се, а всъщност толкова отклонен от замисъла си. Разбира се, в някои аспекти функционираше по най-добрия начин – социалния живот се случваше с лекота, имаше места за спорт, за срещи, парк, заведения, денонощни услуги. Градската среда не бе поддържана, пешеходните пространства бяха трудно проходими дали заради нерегулирано паркиране, или изхабяване на настилките. Условията за учене, личностно развитие и работа по проекти в общежитията на практика липсваха. Някак си ситуацията в Студентски град не се връзваше с идеята за академичния кампус на страната, който стимулира образователния процес и подготвя бъдещите кадри. Това бързо ми даде яснота за изключителната значимост на управлението на града за създаването и поддържането на качествена градска и социална среда.
  5. Kой беше любимия Ви проект в университета и защо?Двете дипломни работи, понеже изискваха отдаденост и сериозно вникване в същината на изследваната тема. От учебната програма не мога да определя някой проект като любим, но има няколко, които ми бяха изключително интересни за разработка, защото бяха необходими задълбочени анализи и добри умения за визуализация и представяне – Жилищни структури, Градско обновяване, ОУП, Теория на Урбанизма 2, Интегрирано планиране.
  6. Какво е, според Вас, бъдещето на урбанизма в България като наука и като поле на професионална реализация?Според мен технологиите ще се използват все повече за генериране на данни за състоянието на различни аспекти на средата – въздух, трафик, пространства. Следващ момент е бързата обработка на данните, анализ и съставяне на изводи от резултатите. С голямо значение е бързата реакция и координирана работа на отговорните институции за предприемането на действия за предвиждане или справяне с предизвикателствата. Системата за планиране трябва да бъде по-гъвкава, за да бъде ефективна и да реагира бързо на постоянно променящия се град.
  7. Как може да се подобри урбанизма (управлението на териториите – урбанизирани и неурбанизирани) в България? С пълноценното осъзнаване и разбиране от гражданите и експерти на различни позиции, че средата, в която живеем, е ключова за развитието на обществото ни. С реална оценка на ефективността на всеки план и анализ на развитието на общините. С адекватна реформа на административно-териториалното делене, оптимизиране на работата на администрацията, както и строг контрол при изпълнението на общоградски проекти.
  8. Какво бихте искали да кажете на бъдещите урбанисти?Да пътуват, да посещават нови градове и да изследват живота в тях. Само така ще могат да обогатят разбирането си за градските процеси и разширят представите си за качествена градска среда и смислено управление. Естествено, и редовно четене и запознаване със съвременните тенденции на планиране.
  9. Какъв мечтаехте да станете като бяхте дете и виждахте ли себе си като урбанист?Когато бях дете, не знаех за съществуването на професията урбанист. Редовно следях документални филми за историческото развитие на градовете, за строителството на нови и модерни сгради, мостови съоръжения, транспортни възли, които имат значително влияние върху града. Тогава се насочих към Професионалната гимназия по Строителство, Архитектура и Геодезия и се представях като архитект или инженер. Вълнувах се от по-мащабни проекти и инициативи, насочени към общоградски проблеми и когато научих за специалността Урбанизъм, разбрах, че това е, което съм търсил.
  10. Какво мислите, че малкото Ви “аз” би казало на Вас сега?Продължавай да мечтаеш.

Остави коментар...