„Аз, урбанистът“. Интервю с урб. Мила Йолова


 

mila

  1. Бихте ли представили себе си с няколко думи?

Казвам се Мила Йолова и съм от София. Завършила съм специалност Урбанизъм преди шест години.  Радвам се, че за това време като хоноруван асистент към катедра Градоустройство, не съм преставала да поддържам връзката със специалността, академичната среда, студентите и техните урбанистични вълнения.

2.   Бихте ли разказали за професионалния си път, как и защо го избрахте?  Включването ми в процеса на преподаване започна като част от научно-изследователски проект с ръководител доц. Елена Димитрова. Фокусът в него беше поставен върху подобряването на образователния подход чрез намаляване на възрастовата граница между преподаватели и студенти. Бяхме поканени екип от около 4-5 колеги от два випуска. Задачата ни бе да подпомогнем работата на студентите-първокурсници в модул Анализ на градската среда. Силно предизвикателство към онзи момент, а дори и сега. Общуването с млади хора, тепърва навлизащи и ориентиращи се в полето на урбанизма, със сигурност е отговорно, но преди всичко е много вдъхновяващо преживяване.Професионалното си развитие като урбанист в практиката, започнах след завършване на магистърската си степен. Всичко се случи със стартирането на процеса по изработване на интегрирани планове на големите и средни градове в страната. Започнах с ИПГВР на град Габрово. Това беше емоционален и вълнуващ момент, тъй като вече познавах територията на общината от работата си по дипломната работа съвместно с Димитрина Пиронкова. Така бяхме поканени  да станем част от екипа на консорциум „Градска визия за Габрово“. Не съм се чудила или избирала – темата и колегите бяха достатъчно силен стимул да започна веднага. Спомням си дълги часове на работа с много ентусиазъм, в голям и истински отдаден на каузата екип.

3.   С какви проекти се занимавате сега? 

Проектите, с които се занимавам сега, са разнообразни. В началото на лятото завършихме проект, свързан с внедряване на интегрирани мерки за устойчив транспорт на град Бургас, съвместно с арх. Ани Маркова и екип урбанисти. Сега, заедно с мой приятел и колега арх. Бойка Огнянова развиваме платформата Urbanistas. Това, по което работим още, е организацията на национален архитектурен конкурс.  Задачата е свързана с разработването на идеен проект за реконструкция на хотел Странноприемница към Етнографски музей на открито Етър, Габрово. Също се включвам и в проектите и инициативите на Съюза на урбанистите в България. 

4.   Кога за първи път се сблъскахте с урбанизма – и осъзнахте сериозността на проблемите на градовете и извънградските територии? 

За първи път се сблъсках с урбанизма когато бях 12 клас и разглеждах книжките за кандидат-студенти на университетите в София. Специалността ми се стори изключително интересна, поради това че обхващаше различни и все привлекателни за мен сфери на занимания – устойчиво развитие, градска среда, социология, работа с планове и карти, практики и работа на терен. Доста романтичен първоначален образ.

За сериозността на проблемите на градовете и извънградските територии имах представа още като студент. Доста от тях бяхме разглеждали в рамките на учебните модули. Истината е, че практикуването на професията и реалното въвличане в процесите е това, което дообогати значително картината за мен до степен, в която не веднъж съм се замисляла до колко и как мога да продължа.

   5.   Kой беше любимия Ви проект в университета и защо? 

Любимите проекти бяха част от любимите модули. Особено силно се вълнувах в Устойчиво развитие, Интегрирано планиране, Градско обновяване, Опазване на културно наследство, Урбанистична социология и Анализ на градската среда, разбира се. Харесвах ги много, защото ми предоставяха различния поглед към градското пространство и същността на урбанистичната дейност като цяло. Бяха интригуващи, разчупващи и предизвикващи.

6.   Какво е, според Вас, бъдещето на урбанизма в България като наука и като поле на професионална реализация?

Наблюденията и практиката ми показват, че урбанистите са все по-търсени специалисти, които успешно доказват познания и умения в различни сфери на урбанистичната дейност. За последните пет години ситуацията в страната е много променена. Смятам, че има известно осъзнаване относно комплексността на градските проблеми и необходимостта от провеждането на качествени анализи, прилагането на мултидисциплинарен и интегриран подход в управлението на териториите, работа със заинтересованите страни и гражданите.  Урбанистите се подготвят по тези теми по време на обучението си. Уменията за работа в екип, които развиват, със сигурност влияят положително върху тяхното представяне и начин на работа, независимо дали е в общинската администрация, в частния или неправителствения сектор. Предвиждам, че занапред урбанистите ще бъдат търсени и полето на професионалната им реализация също ще се развие. Това неминуемо ще се случи поради все по-усложняващите се предизвикателства пред градовете ни, най-вече свързани с обезлюдяването на много населени места, социалните напрежения, качеството на градската среда и последиците за човешкото здраве, сигурността, екологичен статус, технологиите и управлението. Ще се търсят решения по границите на различни професионални и научни сфери, където урбанистичното знание е изключително ценно .

В тази връзка, за развитието на научната дейност в полето на урбанизма също съм оптимист. Личният ми опит доказва, че практиката без научно и теоретическо знание не може. Развитието на научно-изследователската дейност в сферата на урбанизма в България е голямо предизвикателство, но се случва. Със сигурност липсата на средства, на добра материална и научна база са проблем. Необходимо е работещо сътрудничество между университетите, държавната администрация, научните институти и бизнеса както в национален, така и международен план. Това може значително да повиши качеството на научния продукт, като го обвърже с практически казуси и доведе до реално работещи решения.

7.   Как може да се подобри урбанизма (управлението на териториите – урбанизирани и неурбанизирани) в България?

Управлението на територии в страната значително може да се подобри, когато започне упражняване на ефективен контрол и реално изпълнение на заложени политики. Също смятам, че промяна към по-добро може да има тогава, когато самите ние – урбанисти, експерти, преподаватели и граждани успеем да развием и съхраним лични добродетели и отстояваме принципи като честност, справедливост, демократичност, солидарност във всекидневните си отношения и работа.

8.   Какво бихте искали да кажете на бъдещите урбанисти? 

Бих им казала, че урбанизмът може да бъде интересно занимание с безкрайно широки граници и поле на дейност, зависещи най-вече от самия човек.  Упражняването на професията е обществено отговорно начинание, поради което се изисква освен експертност, и висока етика, морал и чувствителност към темите и проблемите, с които ще се занимават. Искам да им кажа в професионалния си път да не забравят за тях. 

9.   Какъв мечтаехте да станете като бяхте дете и виждахте ли себе си като урбанист?

Със сигурност не съм мечтаела да стана урбанист … Не поради нещо друго, просто не съм знаела, че съществува такава възможност. 🙂 С помощ от родител си припомням, че съм искала да стана говорителка в телевизията и лекарка.

10.   Какво мислите, че малкото Ви “аз” би казало на Вас сега? 

Ако въпросът е „Какво детето в мен би искало да каже на мен сега?“, то би било да отделям повече време за нещата, които обичам, да мечтая, да откривам и приключенствам.

Остави коментар...