д-р арх. урб. Жана Стойчева
Образование: Доктор по специалност „Териториално и ландшафтно устройство и градоустройство“ от УАСГ. Магистър по архитектура и урбанизъм.
Има 34 години професионален стаж и опит
- Бихте ли представили себе си с няколко думи?
Имам 34 години професионален стаж и опит, 28 години от които в Столична община, в Отдели „Териториално планиране“ и „Градоустройство“.
В момента работя като архитект-проектант в „Геокад-93“ ЕООД, град София. Винаги съм отворена за нови предизвикателства.
- Бихте ли разказали за професионалния си път, как и защо го избрахте?
След като през 2012 г. напуснах Столична община и се дипломирах като магистър-урбанист, имах възможността да участвам като ключов експерт с профил „Селищна мрежа и устройствено планиране на градската среда“ в редица проекти: интегрирани планове за градското възстановяване и развитие на Хасково, Козлодуй, Поморие и Берковица, Общ устройствен план на община Димитровград и други.
Интересен беше и научно-изследователският развоен проект „Разработване и тестване на иновационни технологии за създаване на тримерни модели на пространствена среда чрез лазерно сканиране и за използването им като инструменти за управлението на градската среда“, в който участвах като ръководител и експерт.
За мен беше голямо удоволствие и участието в проекта на Съюза на урбанистите в България, район Средец на СО, сдружение ИГРАД, сдружение „Трансформатори” и Асоциацията на студентите по урбанизъм в България „Сподели квартала – модел за споделено развитие на жизнена среда в гр. София, улица „Цар Иван Асен II“ и ж.к. Яворов.”
Имам публикации в Годишника на УАСГ 2013-2014: „Сроковете на устройствените процедури в Столична община“ и „ Политиката на Столична община за междублоковите пространства“.
- С какви проекти се занимавате в момента и какво предстои?
Активно се занимавам с проектиране на устройствени планове.
Като хоноруван преподавател в Архитектурния факултет на УАСГ в катедра „Промишлени и аграрни сгради“ работя със студенти от 5 курс – преддипломен проект; а в Катедра “Градоустройство“ ръководя упражнения на студенти-урбанисти по „Градско развитие“ и на студенти-архитекти по „Паркова и ландшафтна архитектура“.
От всичко, с което се занимавам през последните години, това ми доставя най-голямо удоволствие.
- Какво Ви подтикна да се включите в магистърската програма по урбанизъм?
През 28-те години, в които работих в Направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община, съм процедирала много цялостни и частични устройствени планове и съм участвала в обществените обсъждания на общите устройствени планове. Като главен експерт в отдел „Градоустройство“ съм се борила за постигането на устойчиви резултати и съм се противопоставяла на решаването на проблемите „на парче“ и „под натиск” и съм постигала своите победи, успехи и разочарования.
Задавала съм си много въпроси и съм търсила отговорите през призмата на личните си знания и опит. Градското планиране е сложна материя, съчетаваща както градоустройствени, така и много други познания. Само архитектурното образование, до голяма степен, не покрива целия този спектър и затова се насочих към специалност „Урбанизъм“ в УАСГ.
- По какъв начин обучението в тази специалност допринесе за професионалното Ви развитие? С какво надградихте предишните си знания и умения?
Разширих хоризонта на познанията си и на професионалните си умения.
Продължавам и допълнителната си квалификация в семинари и обучения:
по политиката по опазване на биологичното разнообразие в България, управлението и стопанисването на горите в защитените територии и зони от “Натура 2000“; по разпореждането със собствеността на поземлени имоти в горски територии; по разработване и управление на проекти по ОП „Регионално развитие” и по практическите и правните проблеми на ЗУТ и други.
Като урбанист взех участие в научните конференции „Пространственото планиране: проблеми и перспективи“ със следните доклади: „Стратегия за развитие на град Банкя”; „Искате да построите сграда? – От раждането на идеята до първата копка …стъпка по стъпка…”; „Подвитошката яка“ и „Интегрираното планиране в България (2012-2013) – проблеми и перспективи“.
- Какви са съществените разлики между обучението по архитектура и обучението по урбанизъм?
Обучението по урбанизъм дава по-широк поглед към изключително сложните и комплексни проблеми в развитието на градската среда. В съвременните условия не може да има устойчиви градоустройствени решения без участието на експерти-урбанисти в цялостния процес на градско планиране.
- Кога за първи път се сблъскахте с урбанизма – и осъзнахте сериозността на проблемите на градовете?
Най-важното за мен след като станах урбанист беше написването и издаването на книгата „Градското планиране на София (1990-2010)“, която беше публикувана през 2017 г.
Книгата анализира градското планиране на столицата през последния етап на развитие на града – периода 1990-2010. С идването на демократичния процес в страната, София се променя и разраства неимоверно. В книгата се посочват и анализират предпоставките, причините и следствията от всички градоустройствени, политически, икономически и социални процеси през разглеждания период, довели до образуването на сегашното лице на столицата.
- Какво е, според Вас, бъдещето на урбанизма в България като наука и като поле на професионална реализация?
Да има по-активно участие в управлението, но не на изпълнителско-чиновническо ниво, както е в момента, а на равнище, определящо политики.
.
- Как може да се подобри управлението на териториите – урбанизирани и неурбанизирани в България?
Много ме тревожи тенденцията за обезлюдяването на населени места в България – не само села и малки населени места, а и на областни градове. Това може да се промени единствено когато управляващите започнат да слушат професионалистите, да не се вземат чисто политически и конюнктурни, а професионални решения.
Очаквам България да започне да се развива полицентрично, а не всички граждани да са принудени да живеят в София, за да оцелеят.
- Какво бихте искали да кажете на бъдещите урбанисти?
За съвременните и бъдещите градостроители, за по-доброто разбиране на проблемите, на планирането и развитието на нашата страна, е необходима приемственост и познаване на идеите, методите, успехите и неуспехите на предхождащите ги поколения архитекти и урбанисти.
Очаква ни по-добро бъдеще, ако вие се намесите по-активно.
Младите урбанисти трябва активно да участват в управлението на страната.
- Какъв мечтаехте да станете като бяхте дете и виждахте ли себе си като урбанист?
Като дете си мечтаех да стана архитект и да променям заобикалящия ни свят.
- Какво мислите, че малкото Ви “аз” би казало на Вас сега?
Малко късно си промених живота, но човек се учи докато е жив.