„Аз-Урбанистът“. В памет на проф. д-р. арх. Александър Александров


проф. Александров

проф. Александров

Този месец посвещаваме рубриката „Аз- Урбанистът“ в памет на проф. д-р. арх. Александър Александров, дългогодишен ръководител на катедра „Градоустройство” към Архитектурния факултет на УАСГ.

Публикуваме неговото пълно интервю, дадено ни по повод книгата „10 години специалност „Урбанизъм“ в България“, издадена през 2012 г.

 

Проф. Александров, защо се насочихте към урбанизма?

Интересът ми към урбанизма – тогава близката по значение и по-използвана дума беше „градоустройство” e още от студентските години. Привлекателно за мен беше това да се занимаваш не само с отделната сграда, ами с целия комплекс от сгради, с целия град или негови части и с градското пространство като синтетичен резултат от отделните творчески намеси. Впоследствие като млад архитект в старозагорската проектантска организация започнах с впечатляващи за сегашния мащаб проекти – Жилищен район за 50 хил. обитатели – „Железник” в Ст. Загора, както и други градоустройствени задачи. Като научен сътрудник в КНИПИТУГА, продължих със заниманията си на по-високо, регионално ниво, а като асистент в кат. „Градоустройство” на ВИАС от 1981 год. за постоянно останах в полето на градоустройството. През 1990 год. с група колеги, пристрастени към градоустройството създадохме клуб, който да се занимава с творческите аспекти на планирането на градовете. Вече отчитайки по-новите условия и комплексния характер на тази дейност, именувахме клуба на „Национален клуб на урбанистите”. По-късно, с откриването на новата специалност „урбанизъм” нещата започнаха да идват на мястото си.

Какво смятате за развитието на бакалавърската и магистърската програми по Урбанизъм през изминалите 10 години?

Проектът за създаването на специалността „урбанизъм” беше навременен и успешен. Той не е единствения, по това време имаше доста разсъждения и предложения за създаването на такава специалност, излизащи предимно от архитектурните среди. Създаването на специалността стана с успешен европейски проект, ръководен от проф. В. Троева, като партньорите по него бяха нашият университет, университета „Хериът Уот” във Великобритания и Университетски колеж от Дъблин, Ирландия. Философията на създаването на новата специалност беше ориентирана не към едно модернизиране на градоустройството и разширяване на неговия обхват, ами към създаването на една съвсем нова специалност по нов образец, съобразен с европейските модели и опит. Създаде се една нова специалност с комплексен обхват и осигуряваща задълбочени познания по икономика, планиране, социални науки, икономически науки, програмиране, ръководство на проекти.В този смисъл програмата по урбанизъм се разви по европейски вид, под влиянието предимно на англосаксонската система на планиране и с отдалечаване от пространствените аспекти на планирането.

През изминалите десет години учебния план, програмата и съдържанието на новата специалност в общи линии се запазиха, като сме се стремели към тяхното усъвършенстване и обвързване с практиката. Стремежът е бил за доброто взаимодействие със специфично пространствената дейност на архитектите в градоустройството и предимно социално-икономическата насоченост на урбанизма. Образно казано – ако архитектите и градостроителите се занимават с пространството и структурата на града, то урбанистите се занимават с неговото съдържание, неговият живот и импулсите за развитие. В тоя смисъл смятам, че и в бъдеще ще се запазят като специфични творчески дейности и градоустройството и урбанизмът. Те се припокриват, но не съвсем, близки са по характер, но и са специфични, изискват специфични умения. Или в бъдеще не бива да става въпрос за превес на някоя от тези специалности, а за тяхното добро съчетаване. Едното е планиране, другото е проектиране. Успешното планиране, проектиране и развитие на градовете трябва да бъде синтезен резултат от съвместни дейности на различни специалисти, където урбанстичната дейност е основната.

Разкажете ни за проектите, застъпени в програмите по Урбанизъм, какви знания и умения развиват те у младите специалисти?

Проектите, застъпени в програмата отговарят на спецификата на специалността. Първо, в самите модули като елемент на практическата подготовка се разработват по-малки практически задачи. Освен това във всеки семестър се разработва по един по-голям проект, като тяхната сложност и обхват нарастват – от проект на малко населено място до устройствени планова на големи територии. В тях се правят задълбочени проучвания и анализи на териториите, изясняват се техните проблеми и се предлагат решения, планове и програми за реализация. В този си вид тези проекти, специфични за урбанистите, възпитават у тях отношение към града, териториите, урбанистичните елементи и структури и умения за решаване на техните проблеми. Темите на тези проекти са винаги свързани с практиката и с реални примери.

В специалността преподават и много външни за УАСГ преподаватели, какви специалисти са те и каква е тяхната роля в обучението на урбанистите?

В специалността преподават и редица външни специалисти. Това произтича от комплексния характер на специалността. Стремим се да използваме наличния потенциал и капацитет от специалисти, както от България, така и от чужбина, които се занимават в областта на планирането и проучването на градовете и близките на тях проблеми и области. Това са изявени теоретици и практици, предимно специалисти в сферата на икономиката, икономгеографията, стратегическото планиране, транспорта и транспортните системи, екологията, устойчивото развитие, социологията, антропологията. Ролята на тези преподаватели в учебния процес е да осигуряват добра връзка с практиката и да запознават студентите с характерните дейности, които бъдещите урбанисти ще упражняват на различните места на реализация.Може да се каже, че катедрата поддържа един добър баланс на собствени преподаватели, преподаватели от факултета, университета, външни преподаватели.

Има ли интерес сред студентите за надграждане на магистърската степен?

За надграждане и продължаване на обучението в магистърската степен има определен интерес, като в първите години бакалаврите-урбанисти, които преминават в магистратура беше почти сто процента. В последните години има известен несъществен спад, но за сметка на това се появяват желаещи от други специалности, главно архитекти да придобиват магистърска степен по урбанизъм. Това показва, че магистърската степен е необходима – и следва да бъде твърдо избирана и завършвана от бакалаврите-урбанисти.

Кои са темите, към които се насочват докторантите в катедрата?

Докторантите урбанисти са все още малко спрямо бройката завършили магистри. При все това, отчитайки необходимостта от продължаващо развитие на младите кадри в сферата на урбанизма ние увеличаваме приема на докторанти и от един-двама годишно преминаваме към трима-четирима, а в следващите години вероятно и повече. Темите на докторантурите се предлагат от самите докторанти, съгласувано с техните научни ръководители и катедрата. По правило това са актуални теми на планирането и развитието на градовете и териториите, които съответстват на съвременните постановки и задачи на европейския урбанизъм. Това са например: устойчиво развитие, транспорт, екология, кризисни зони в градовете, интегрирани подходи в тяхното планиране, планиране на по-обхватни териториални структури, трансгранично сътрудничество, технически, икономически, социални, културни проблеми.

 

С дълбок поклон се прекланяме пред нашия преподавател и творец!

 

Повече информация за книгата „10 години урбанизъм в България можете да намерите тук – http://asub.info/news/kniga-posvetena-na-10-godini-urbanizym-v-bg/

 

Остави коментар...