Начало


dictionary

РЕЧНИК НА УРБАНИСТИЧНИ ПОНЯТИЯ*
Речник на ключови изрази, употребявани в европейските политики за пространствено развитие, изготвен за 14-та сесия на Европейска Конференция на министрите, отговарящи за устройството на територията (CEMAT), проведена в Лисабон през 2006г.

*Преводът на този Речник на урбанистични понятия е направен от студентите от 4-ти курс на специалността “Урбанизъм” в УАСГ през 2010г. като курсова работа по дисциплината “Туристическо планиране”. Той е публикуван на сайта с тяхно позволение. УС на АСУБ не се ангажира с достоверността и/или точния точния превод на термините. Ако забележите неточности може да ни сигнализирате чрез формата за контакти.


Градско управление (Urban management)
В общия контекст на политиките на териториално развитие, градското управление включва набор/ комплекс от политики, разработени и прилагани на местно или общинско ниво и насочени към широк кръг от въпроси в областта на планираното използване на земята, транспорт, жилища, обновяване на градовете и реконверсия на запустелите и изоставени индустриални терени, опазване на околната среда, управление на отпадъците, енергия и водоснабдяване, предоставяне на услуги и съоръжения, икономическо развитие, социална кохезия и интеграция, опазване и даване на шанс на културното наследство, насърчаване и развитие на културата и др.
Големи градски предизвикателства, с които трябва да се справя Европа са все по-сложните взаимовръзки между лишения, ниски доходи, безработица, ниска образователна степен и ограничени умения, жилища под-стандартите и неуредени градска тъкан и съоръжения, урбанизацията на градовете, и др. Градовете трябва също трябва да се погрижат за насърчаване на своята конкурентноспособност и имидж, за да развият функции с висока икономическа добавена стойност и за привличане на инвестиции.
Специфичната задача на градското управление е съживяването на западащи градски райони и на проблемните крайградски райони, като се справи не само с техните географски и екологични характеристики, но също и със социалните и икономическите възможности на обитателите, както и с тяхната социално-културна интеграция. Подходите, включващи осигуряването на жилища и подобряването им чрез интегриране, въз основа на участието в програми за регенериране/ обновяване, са основните елементи на политиката за градска управление. 

Градско планиране (Urban planning)
Урбанистичното, т.е. селищното или градското планиране е дисциплината, занимаваща се с физическото, социалното, икономическото и екологичното развитие на метрополните/градските райони, общините и кварталите. Градското планиране се изразява в изработването на планове за земеползване и застрояване, както и за строителство и регулиране опазването на околната среда.
Исторически (19 век), градско планиране е било повлияно от новите тогава дисциплини на архитектурата и гражданското строителство, които са започнали да определят както рационалните, така и стилистичните подходи за справяне с проблемите, чрез физическо проектиране на пространството. През 20 век, областта на градското планиране се разширява с включване на икономическото, социалното и екологичното планиране.

Градско и териториално планиране (Town and country planning)
Градско и териториално планиране (бълг: териториално и селищно устройство)е израз, с произход от Великобритания (Закона за градско и териториално планиране от 1947г., приет непосредствено в следвоенния период, в отговор на индустриализацията и урбанизацията), използван в целия Европейски континет и обхващащ сектора на обществени политики с различни дейности като планиране на земеползването, градско проектиране, ландшафтно планиране, градско обновяване, транспортно планиране, развитие на благоустройствени и комунални дейности и т.н. Основната цел на градското и териториалното планиране е да поддържа баланса между икономическото развитие, социалното благосъстояние и качеството на околната среда.

Градска територия (Urban area)
Градска територия е територия, чиито физически форми са част от град и се характеризират със значителни застроени площи, висока гъстота на населението и местата за труд и значително развит транспорт и други инфраструктури (в противовес на селските територии). Градските територии включват също и незастроени, зелени площи, използвани главно за рекреационни нужди от градските обитатели. Виж също: “Урбанизация”, “Урбанистично развитие”, “Селска територия”.
Функционална градска територия (Functional urban area)
Функционална градска територия е територия под влиянието на града. (бълг: зона на влияние на града). Тя е определена на базата на статистически данни (например обменни потоци).
Повечето европейски държави имат определения за Функционални градски територии или подобни концепции, като пътуването до местата за работа, зони за пътуване до функционални градски райони. В контекста на програмата ESPON е направен опит за изясняване и очертаване на функционалните градски територии на европейско ниво, използвайки уеднаквени статистически определения.

Градско обновяване (Urban renewal) / градско регенериране (Urban regeneration)/ градско съживяване (Urban revitalisation)/ градска рехабилитация (Urban rehabilitation) / градско възстановяване (Urban restoration)
Градовете са изправени пред проблема със застаряване на техните структури и застроени зони, с промени в техните икономически функции и социални характеристики на населението им. Известен брой публични дейности (а понякога и публично-частни дейности) са необходими за поддържане на хармонична и жизнена околна среда, динамична икономика и балансирани социални структури. Можем да направим следните разграничения:
Градско обновяване: има за цел да “промени” бедните градски квартали и запустели зони чрез широкомащабни проекти за жилищно строителство, услуги, транспортни системи, зони за отдих и др. Стойността на градското обновяване понякога е много висока и тази дейност не се реализира често в наши дни, както преди десетина години.
Градско “регенериране” и съживяване: има за цел да трансформира остарялата социално-икономическа основа на някои градски територии в по-устойчива социално-икономическа основа чрез привличане на нови дейности и предприятия, чрез модернизация на градската тъкан, чрез подобряване на градската среда и чрез диверсифициране на социалните структури.
Градска рехабилитация и възстановяване: тя цели преди всичко да възстанови и запази застроеното историческонаследство и градската среда, включително и екосистемите. Освен обновяването на историческите сгради и градските ландшафти, тя включва и модернизация на техническите съоръжения, и спазване на екологичните норми и нормите за безопасност.

Градско-селски партньорства (Urban-rural partnerships)
Градско-селските взаимодействия могат да се определят като връзки в пространството (или като поток на хора, стоки, пари, информация и отпадъци) и като връзки между отделните сектори (например между селското стопанство, услугите и производството). В широк контекст, те включват ‘селскостопански’ дейности извършващи се в градовете (например градско земеделие) и дейности, най-често класифицирани като ‘градски’, (например производство и услуги), които се провеждат в селски населени места.
През последните десетилетия, градско-селските взаимодействия са засилени в цяла Европа, от гледна точка на абонаментни потоци, отдих и развлекателни дейности, заселване на бивши градски обитатели в селски територии, локализирането на градски функции и дейности в селски райони и т.н. С други думи, урбанистичното влияние на градовете върху развитието на селските територии се е увеличило. Селско-градските връзки са важни за постигане на балансирано икономическо развитие и намаляване на уязвимостта на необлагодетелстваните селски райони. Селско-градските взаимодействия имат често критични въздействия върху ползването и управлението на природните ресурси, особено в периферните територии с полуградски характер. С цел насърчаване на хармоничното териториално развитие, градско- селските партньорства се създават между градските и селските общности (обикновено се представлява от местните власти, но също така и с включването на НПО и гражданското общество) с цел предоставяне на услуги, опазване ресурсите на природата и околната среда, което ще благоприятства редовни контакти между градските и селските общности, развитие на икономическите взаимодействия, и т.н.

Градско проектиране (Urban Design )
Градският дизайн е „традиционна” дисциплина от градското планиране, която била много популярна, когато градското планиране се изразявало главно в строителните планове. Градският дизайн често се използвал и при планирането на нови градове, обхващайки цялостният им облик и структура. В последно време то се фокусира върху планирането на обществени места, включително и множеството от пространства, които се използват свободно и основно всеки ден, като например улици и паркове.
Дизайна, изграждането и управлението на публичните пространства изисква определени интердисциплинарни дейности, включващи /строителството, екологията, изучаването на местната история, транспортното проектиране, архитектурата и т.н./ както и консултации и преговори на различните нива със заинтересованите страни. 

Градска екосистема (Urban ecosystem)
Градска екосистема е съвкупността от растения, животни и хора, които обитават градската среда. Въпреки, че това е среда, в която преобладаващи са градските структури, като сгради, пътища, канализация и електропроводи, в нея се съдържа и богата смесица от зелени площи /паркове, дворове, улично озеленяване, озеленени пътища, градски реки, изкуствени ландшафти /пейзажи/ и незастроени имоти/, които осигуряват живота на градската екосистема.
Колкото и отделни и сами за себе си да изглеждат понякога тези компоненти, те работят заедно като единен организъм. Градските екосистеми обикновено са силно нарушени системи, подложени на резки промени в почвената и растителната покривка, както и на промени в температурата и наличието на вода. Растителният живот в градските екостистеми също е и много по-различен от този в природните екосистеми. Дори и в естествените и полуестествените части на града като парковете, растителността е силно изменена, включвайки много чужди видове. Една много важна част от градските екосистеми е тяхната способност да осигурят здравословна среда, както за природните екосистеми, така и за гражданите. Градската екология, която е сравнително нова дисциплина, проучва и наблюдава градските екосистеми /фактори, позволяващи дивите растения и животни да оцеляват в застроената среда, въздействията на градските модели на развитие върху екологичните условия/ и се стреми да формира условията за по-здравословни и по-добре управлявани общности.

Градове-порти (Gateway cities)
Градовете-порти са ключови входни точки към Европа, обикновено основаващи се на главни пристанища и/или на летища, а също така и на търговски панаири, изложбени и културни средища, които могат да бъдат първата спирка за международните туристи.
Премахването на националните граници на територията на ЕС и неговото разширяване създават нови възможности. Градовете и метрополните райони, които някога са били част от националните периферии или основно са били връзка с неевропейските страни, могат да придобият новата роля на градове-порти в полицентричните мрежи на градовете. За да бъде постигната тази възможност, те трябва да се обвържат с Транс-Европейските Мрежи. Глобалните градове-порти са главни урбанистични конгломерации, често разпределени около повече от един град и имат потенциала да предлагат стоки и услуги в международен мащаб. Те разчитат на комбинацията от големия мащаб, отличните комуникации (фокусирани около връзката между международните въздушни и ж.п. терминали), висококачествени ICT-мрежи, които създават предпоставка за „богата на знания” среда и висококачествени възможности за изследване и развитие (обикновено под формата на университети и изследователски центрове), давайки възможност за авангардни изследвания и производства на висококвалифицирана работна ръка. Притежавайки такива качества, глобалните градове-порти осигуряват възможности за привличане на международни частни инвестиции и за значителен износ на стоки и услуги.


 

Интегрално планиране (Integrated planning)

Интегралното планиране, за разлика от секторното планиране, е процес, който обединява различни видове секторни планирания на различни нива, за да могат да се вземат стратегически решения и да се достигне до общо виждане за ресурсите и тяхното разпределение. То служи като отправна точка за институционални инициативи и за разпределението на ресурсите. В рамките на интегралното планиране всички икономически, социални, екологични и културни фактори се отчитат съвместно, за да насочват вземането на решения за земеползването и благоустройството и за насърчаване устойчивото териториално развитие.

Интегрирано управление на крайбрежията (Integrated coastal management)
За да се осигури устойчиво по отношение на икономиката и околната среда управление на бреговите зони на Европа, което да е социално справедливо и обединяващо, се изисква интегриран териториален подход, в който да участват всички заинтересовани. Стремежът е да се разрешават противоречивите потребности на обществото от продукти и услуги, като се взимат предвид настоящите и бъдещите интереси. Главните цели са:
– укрепване управлението на секторите чрез подобряване на подготовката, законодателството и осигуряването с персонал;
– запазване на биоразнообразието на крайбрежните екосистеми чрез спиране разрушаването на местообитания, замърсяването и пре-експлоатацията;
– насърчаване на рационално развитие и устойчиво ползване на крайбрежните ресурси.
Бреговите зони са със стратегическо значение. Те са дом за голям процент от жителите на Европа, главен източник на храна и суровини, съществена връзка за транспорта и търговията, местонахождение на едни от най-ценните местообитания и предпочитана дестинация за свободното време. Крайбрежните зони са изправени все още пред сериозни проблеми, засягащи разрушаването на местообитанията, замърсяването на водата, ерозията на бреговете и изчерпването на ресурсите. Това изчерпване на ограничените ресурси на крайбрежната зона (включително на ограниченото физическо пространство) води до постоянно нарастващ конфликт между потреблението, каквото е това на аквакултурите и туризма. Крайбрежните зони страдат и от сериозни социално-икономически и културни проблеми, като отслабване на социалната структура, маргинализация, безработица и разрушаване на имущество поради ерозията. На ниво Европейски съюз е осъществена програма за Интегрирано управление на крабрежната зона (ICZM).


 

Конурбация (Conurbation)

Конурбацията е съвкупност или непрекъсната мрежа от градски общности, физически съединили се поради ръста на населението и териториалната експанзия. Конурбацията представлява полицентрична форма на агломерацията.
Физическото съседство и непрекъснатостта на застроените територии е необходимо условие за определение на конурбацията. Това обаче не изключва съществуването на междинни свободни пространства. Конурбациите се развиват главно по време на индустриалната революция, когато се създават селища в територии със значителни количества суровини (най-вече мини) или покрай бреговите ивици (между бреговата линия и планините във вътрешността).


 

Необлагодетелствани райони (Disadvantaged regions)
Необлагодетелстваните райони са тези, които се характеризират с относително слабо икономическо развитие. Това изоставане може да бъде в резултат от тяхното географско положение, (главно за отдалечените или периферните райони), от природни и климатични фактори (за полярни райони или райони, които могат да бъдат засегнати от сушата, планински райони), от демографски фактори (за рядко населени райони, чиято демографска гъстота е изключително слаба, райони, подложени на обезлюдяване) и от пречки пред достъпността (за островни райони и райони, които не са добре свързани с центровете чрез ефикасна транспортна инфраструктура). Често пъти и районите, които се характеризират с остаряла икономическа структура (бивши промишлени райони, които подлежат на икономическа реконверсия, се разглеждат също като необлагодетелствани райони.
Политиките на регионално развитие дават приоритет на необлагодетелстваните райони и ги подкрепят чрез развитие на инфраструктурата, чрез осигуряване на технологично развитие, чрез насърчаване на обучението и професионалната квалификация и чрез стимулиране на икономическите дейности.


 

 Обществени услуги (Public services)
„Обществени услуги“ е общ термин за обозначаване на услуги (пряко или непряко) от публичните органи към гражданите. Обществените услуги са разпространени в различни области, като обществен транспорт, разпространение и събиране на поща, здравеопазване, образование, телекомуникации и т.н.
Принципите, на които се основават обществените услуги, са тези за равенство (равен достъп до всички) и сигурни условия за достъп (повечето обществени услуги са субсидирани, тъй като те не носят печалба). В контекста на нео-либерализма, който се разви в цяла Европа през последните десетилетия, множество обществени услуги бяха приватизирани и частично или напълно трансформирани в частни услуги, с повишаване на цените и по-малко равни условия за достъпност на територията. Продължителният дебат доведе до тази еволюция. В терминологията на ЕС, обществените услуги се наричат услуги от общ интерес.


 

 Пространствено планиране (Spatial planning)
С пространствено планиране се обозначава методът, използван от публичния сектор за повлияване на разпределението на хора и дейности в пространства (територии) от различен мащаб, както и разполагането на различни видове инфраструктура, природни и рекрационни територии.
Дейностите по пространствено планиране се реализират на различни административни и управленски нива (местно, регионално, национално), а дейностите на сътрудничество в тази област се реализират също така в рамките на трансграничното, транснационалното и европейското сътрудничество. 

Пространствено развитие, Политика на пространственото развитие (Spatial development, Spatial development policy)
Като пространствено развитие се обозначава еволюцията на териториите във всички техни измерения (икономическо, социално, екологично и физическо).
Наблюдението на пространственото( териториалното) развитие (например в рамките на програмата ESPON) и извършването на анализи за тенденциите му и на прогнозни проучвания са дейности, необходими за изработването на политики за пространствено развитие.
“Политиката за пространствено развитие” е по-ново понятие, което се появи през 90-те години (когато бяха приети Европейската схема за пространствено развитие (ESDP) и Ръководните принципи) и с което се обозначава политиката за насърчаване наразвитието на пространството (на територията) в съответствие с общите принципи. Различните публични политики (секторни или не) трябва да се обединяват, за да задействат общите постановки, описани в Ръководните принципи и Европейската схема за пространствено развитие. 

Проекти за пространствено развитие (Spatial development projects)
Проектите за пространствено развитие се изработват или контролират от публичните власти, за да повлияят положително на териториалното развитие в различен мащаб. Проектите за пространствено развитие обхващат инфраструктурни обекти, развитие на икономически и специфични дейности в различни територии, мерки за градско обновяване, възстановяване на нарушени екосистеми и др.
По принцип проектите за пространствено развитие са елементи на комплексни стратегии за пространствено развитие. 

Периферни райони (Peripheral regions)
Периферните райони са територии, разположени далеч от големите градски и икономически центрове в рамките на страната или на Европейския континент. Периферните райони по принцип имат по-нисък икономически потенциал и достъпност от централните райони. 

Публично-частни партньорства (Public-private partnership)
Публично-частните партньорства са официално споразумение (най-често договор), с което даден държавен орган (държавни, регионални или местни власти) и едно или повече частни лица решават да си сътрудничат за създаване на активи или за предоставяне на услуги.
Изборът на частни лица обикновено се прави въз основа на конкурс. Ролята на публичното лице е да гарантира, че обществените интереси се спазват в операцията. За тази цел в договора са предвидени точно задачите, които се изпълняват от частни лица, във вид на услуги, които трябва да бъдат извършени, капиталът който трябва да бъде инвестиран и нормите за сигурност да бъдат спазени. Частните лица като цяло допринасят за постигане на справедливост и/или за предоставянето на услуги. Има много различни форми на публично-частни партньорства (например концесии). В контекста на нео-либералните икономически системи, които са доминирали през последните десетилетия, множество публично-частни партньорства са били създадени в цяла Европа.

Партньорство/Сътрудничество (Partnership /cooperation)
Управлението и политиките за териториално развитие са се променили значително през последните десетилетия, за да се справят по-ефективно с новите предизвикателства. Докато в миналото териториалното управление е предимно от йерархичен характер, често в контекста на отношенията „отгоре надолу“, редица фактори са довели до приемането на по-гъвкави подходи, в които сътрудничеството и партньорствата да играят по-важна роля особено в следните области:
– Във вертикалните и хоризонталните отношения на публичните администрации, отговарящи както за териториалното планиране, така и за секторните политики с териториално въздействие, частично заменяни с авторитарни отношения, позволяващо прогресивно съгласуване с публичните политики с цел усилване на териториалното сближаване и устойчивост;
– В поддържането на отношенията между публичната администрация и представителите на гражданските организации, целящо да засили влиянието на гражданското общество върху пространственото планиране, както и да синхронизира обществените потребности с тези на частни лица в сферата на инвестициите и да предотврати потенциалния конфликт на интереси;
– Във връзките между градските и селските райони с цел укрепване на развитието на селските райони чрез услугите, предоставяни от градските служби, за облекчаване на натиска, който градските райони упражняват върху околните селски райони и да предоставят различни варианти на градско-селско сътрудничество с устойчива насоченост;
– В трансграничните и транснационалните връзки, целящи да хармонизират политиките за териториално развитие извън националните граници.

Планиране на земеползването, зониране (Land-use planning, zoning)
Планирането на земеползването (устройственото планиране) е част от обществената политика, обхващаща дисциплини, които търсят ефективни начини за регулиране използването на земята. Всъщност то представлява научно и естетически обосновано разпределение на земя, ресурси, съоръжения и услуги с цел да се осигури физическа, икономическа, социална и природна ефективност, здраве и просперитет на общините.
Зонирането е важен компонент на устройственото планиране. То включва норми за видовете дейности, извършвани на определени поземлени участъци (обществени, жилищни, земеделски, търговски или индустриални), интензивността на извършване на тези дейности и необходимата за тях площ земя. 

Полюс за развитие на селски район (Rural development pole)

Полюс за развитие на селски район представлява добре населена селска територия, където социалното, икономическото и пространственото развитие са водени от интегрирани и перспективни планове за развитие. Този полюс не е агломерация, а селска територия, която включва един или повече малки градове.
Териториалният план за развитие определя цели в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Той определя насоките за развитие, човешките и материалните ресурси за постигане на целевите резултати. Гражданското общество, обществени и частни действащи лица трябва да бъдат партньори за развитието и неговата оценка. 

Полуградски територии (Peri-urban areas)
Полуградски територии са територии в преход от чисто селски към градски тип. Тези територии формират едновременно градско-селски характер и могат да се превърнат в такива с напълно градски характер. Полуградските територии са места, където хората са ключов компонент: те са живели в околната среда.
По-голямата част от полуградските територии са в покрайнините на съществуващи градове, но също могат да бъдат клъстери от жилищни структури в селския ландшафт. Полуградските територии са най-често резултат от процеса на суб-урбанизация или от разрастването на градовете.
 
Планиране на околната среда (Environmental planning)
Планирането на околната среда е относително нова дисциплина, която цели сливането на практиката на градо/регионалното планиране с грижите за околната среда. То се интересува от градските/метрополните зони и селските/природните зони. То разглежда цялата гама регулации, свързана с околната среда от европейското до местното ниво.
По-често използваният израз за планиране на околната среда е оценка на въздействието върху околната среда на проекти и програми, свързани със земеползването, икономическото развитие, транспорта, жилищната политика, въздуха, шума, водата, влажните зони, застрашените видове и хабитати, екосистемите, крайбрежните зони, визуалните аспекти и др. 

Полицентрична пространствена структура /полицентрично пространствено развитие (Polycentric spatial structure / polycentric spatial development)
Полицентричната пространствена структура се отнася до морфологията на системата от населени места. Тя предполага наличие на няколко големи градски центъра от еднакво йерархично ниво, за разлика от случаите, в които един единствен голям градски център доминира над всички други и дори елиминира междинните нива. Принципът на полицентричната пространствена структура и развитие може да се приложи към различни географски мащаби – от европейско до регионално ниво.
Концепцията за “полицентрично пространствено развитие” е лансирана от Схемата за пространственото развитие на Общността (ESDP) по време на европейския дебат за политиките на устройство на територията и е възприета и в Ръководните принципи. Смята се, че полицентризмът на системите от населени места насърчава устойчивото развитие на територията и намаляването на териториалните дисбаланси.
Полицентризмът представлява интерес с това, че може да бъде валиден за различни нива:
– приложен към европейско ниво, той трябва да позволи да се появят други глобални зони на икономическата интеграция, способни да противостоят на “пентагона” Лондон-Париж-Милано-Мюнхен-Хамбург;
– на междинно ниво (например на национално ниво или в транснационалните зони) полицентризмът трябва да доведе до балансирана система от населени места, в която растежът ще се възползва от няколко метрополни зони с различна големина, а не само от националните столици;
– на регионално ниво полицентризмът трябва да следи за това от растежа и предимствата на развитието да се възползват средните и малките градове, за да се запази и засили жизнеността на селските територии в региона.

Резолюция на СЕМАТ №1 (2006) за полицентричното развитие: насърчаване на конкурентноспособността, подобряване на социалната кохезия, полицентризмът е обща тема, която припокрива много концептуални дебати.
За да се насърчи полицентричното развитие, политиките на устройство на територията трябва:
– да насърчават функционалното допълване между нивата на управление;
– да отчитат наличието на полицентричните мрежи, които частично се припокриват;
– да насърчават междусекторните интеграционни политики на няколко нива;
– да подобряват засилването на институционалния капацитет;
– да отчитат наличието на гъвкави инструменти, които могат да включват по-ефикасно използване на наличните човешки, организационни и инфраструктурни ресурси;
– да търсят потенциали на растежа, да разглеждат градовете като икономически центрове, които са двигатели за ендогенното развитие;
– да насърчават адаптивността на административните и организационните структури, които са компетентни да насърчават справедливото разпределение и преразпределение на различните регионални ресурси, да поемат тежестите и негативните ефекти, свързани с устройствените решения, които често пъти преминават отвъд местните административни граници.


 

Разрастване на градовете (Urban sprawl)
Разрастването на градовете е непланирано, неконтролирано градско развитие в съседни на града територии. Терминът се използва за обозначаване на ескпанзивно, бързо и понякога неразумно нарастване. Разрастването на градовете се характеризира с няколко модела на земеползване, като например създаване на монофункционални зони (търговски, жилищни, индустриални), зони на зависими от автомобила общности, земеползване с малка гъстота и с по-мащабни от заварените пространства (по-широки пътища, по-големи магазини с просторни паркинги) с еднообразие на средата, понякога създаващо впечатление за униформена градска среда. Виж също “субурбанизация”.

Регион (Region)
Понятието за регион е с много определения и обикновено се свързва с:
– географска територия, която има подчертана природна идентичност и хомогенност (като например планински или крайбрежни райони);
– територия със значителна икономическа идентичност и хомогенност (като например околоградски пространства, пространства, характеризиращи се със специфични дейности, напр. занаятчийски производства);
– политическо-административна единица, управлявана от регионален съвет или от представители на националната администрация;
– територия с конкретна културна идентичност и история (местен диалект и култура и т-н.). 

Регионално развитие / Регионално планиране (Regional development / Regional planning)
Регионалното развитие се разглежда едновременно като повишаване благо-състоянието в региона, както и дейностите, водещи до него. Регионалното развитие има силна икономическа ориентация, въпреки че може да съдържа социални и културни аспекти.
Регионалното планиране е дял от планирането на земеползването, занимаващ се с организацията на инфраструктурата, със селищното развитие и нарастване и с незастроените територии в обхвата на региона. Регионалното планиране като цяло допринася за регионалното развитие, но може да има допълнителни цели, като например устойчивост за околната среда. Регионалното планиране обикновено се разбира като дейности на пространствено планиране на регионално ниво. 

Развитие на селските райони (Rural development)
Развитието на селските райони е специфичен аспект на териториалното развитие. Той произхожда от факта, че индустриалното и градско общество, което е населявало Европа повече от един век, е оставило встрани от тенденциите на развитие и растеж много селски райони и по-специално най-отдалечените и периферни райони. Затова развитието на селските райони вече е приоритет на политиките за териториално развитие в повечето европейски страни.
В последните години обаче настъпва силна диверсификация на селските райони в Европа, някои селски райони се възползват сериозно от близостта до големите агломерации, други – от туризма, но много селски райони все още изпитват ограничения поради отдалечеността и изолацията им, което води до миграция на населението. Задачите, свързани с развитието на селските райони, са много разнообразни и в голяма степен зависят от контекста и от конкретното им състояние. Те включват мерки като подобряване на достъпността, на условията на живот, на околната среда, опазването на културните пейзажи и на културното и природното наследство, насърчаването на туризма, насърчаването на малките и средни по големина градове, както и на големите села да действат като осигуряващи услуги за техните селски периферни територии (хинтерланди), насърчаване на висококачествено регионално земеделие, горско стопанство и занаятчийство с прилагане на екологично чисти производствени дейности.


 

Субурбанизация (Suburbanisation)
Субурбанизацията е процес, свързан с развитието на крайградските територии (suburbs) около големите градове. Процесът на субурбанизация се поражда от нарастването (увеличаването на общия брой на населението), както и от вътрешно преструктуриране на градовете. Много от жителите на големите градове вече не живеят и работят в една и съща градска зона, а избират да живеят в крайградските територии (suburbs) и да пътуват до мястото на работата си в някоя друга градска зона. Крайградските територии (suburbs) са населени пространства, разположени извън официалните граници на града, или дори извън границите на една конурбация. Субурбанизационният процес често се отъждествява с разрастване на градовете, особено когато става причина за растящите проблеми с движението и с унищожаването на природните пейзажи и природните ресурси.

Селски район / Провинция
Селските райони (провинцията) са слабо населени територии без наличие на много голямо населено място или град. Провинцията се свързва с определени форми на ландшафта и земеползването, където земеделските и природните зони заемат значителна част.

Селските райони са много различни, по отношение на тяхната икономическа база. Въпреки че селското стопанство все още играе значителна роля, в много селски райони се развиват и други източници на доходи като селски туризъм, малки производствени дейности, жилищно стопанисване, производство на енергия от възобновяеми източници и т.н. Много от селските райони са многофункционални и някои от тях са под влиянието на урбанистичните райони и големите градове, в резултат на което се подобряват транспортните и комуникационни възможности.


Технополис/ Технологичен център/ Технологичен парк/ Научен парк (Technopole / Technology centre / Technology park / Science park)
Технополис (наричан още технологичен център, технологичен парк или научен парк) се отнася до територии, в които са концентрирани голям брой частни и публични дейности, спадащи към изследването и развитието, технологичното развитие, трансферът на технологии, високо ниво на научно образование, високотехнологичните производствени дейности и услуги и т.н. В много случаи технополисите обхващат една или няколко специализирани групи от високотехнологични производства и услуги, инкубатори за стартиращи предприятия, бизнес и иновационен център, групи консултантски агенции.
Принципите, управляващи технополисите са: развитието на синергия между различните заинтересовани страни (предприятия, дейности за изследване и развитие, стартиращи производства, услуги и т.н.), подборът на дейности да бъде разположен на такова място (като например място на складове и замърсяващи индустриални производства за премахване), съдействие и подкрепа от публичните власти (улесняване на придобиването и подобряването на терена, подкрепа за изследователски и образователни дейности и т.н) и накрая създаване на различна производствена среда, която е важна за образа на предприятията и организацията на мястото.  

 

Териториално развитие (Territorial development)
Териториалното развитие се разбира, като процес на прогресивна промяна на териториите, обитавани от човешките общества. То включва физически компоненти (инфраструктура, природа, урбанистичната структура и др. ), както и териториалната структура или структурата на селищната мрежа, т.е. географското разпределение на населението и човешките дейности и по-конкретно интензивността на връзките между населените места.
Териториалното развитие е сложна концепция, която е обект на обществени политики (политика за териториалното развитие). Неговият сложен характер е породен от факта, че то не е само стремеж към икономически растеж в даден регион, а също и стремеж към устойчивост в икономически, социален, природен и културен аспект.
Териториалното развитие притежава качествени измерения, които изискват сътрудничество във формирането и прилагането на обществените политики.
Това силно се отразява на съвременния контекст на Европа, характеризиращ се със силен икономически растеж и дисбаланс между регионите. В десетилетията след Втората световна война основната задача на обществените политики в териториалното развитие са били насочени към икономически растеж, чрез промени в законите за собствеността, осигуряването на инфраструктурата и прилагането на методи за привличане на инвестиции (сродни концепции и политики са “territorial planning”, “amenagement du territoire”,”Raumordnung”, “Ordenacion del territorio” и др.) Развитието на територията се е превърнало в основен приоритет, чрез който да се осигурят работни места и обслужване, за да се намалят териториалните дисбаланси.


 

 

Урбанизация (Urbanisation)
Урбанизацията е продължителен процес, който характеризира населението, живущо в градовете и нарастването на градските територии.
В Европа процесът на урбанизация започва в началото на индустриалната революция през 18-ти век и се разпростира в целия континент повече от две столетия по различни начини. Процесът включва различни фази (урбанизация, де-урбанизация или контра- урбанизация, реурбанизация), които са достигнали европейските страни по различно време в съответствие с географски и исторически ситуации. Степента на урбанизация е делът на населението в дадена страна (или регион), което живее в градовете. Процентът на урбанизация е увеличението на дела на градското население през даден период. Процесът на урбанизация на даден район оказва значително влияние върху икономиката и екологията. Има различни форми (модели) на урбанизацията или на концентрацията на човешки дейности,населени места и социална инфраструктура (моноцентричен, полицентрични, компактни населени места, предградия и др.)

Урбанистично (градско) развитие (urban development)
Подобно на териториалното развитие, урбанистичното развитие може да се разбира като развитие на специфична (градска) територия или като различни дейности, които допринасят за развитието на тази територия. Насърчаване на урбанистичното развитие означава действия за подобряване на различните икономически, социални, екологични и културни потенциали на градовете и градските територии. Това предполага по-широк кръг от обществени политики, основани на мултидисциплинарни знания. Участието на гражданското общество чрез действия и партньорства е от съществено значение за справяне със сложните въпроси на градското развитие. През последните години, принципите на устойчивото развитие и насърчаване и включване на социална кохезия са станали актуални в градските стратегии за развитие.

Устойчиво пространствено развитие (Sustainable spatial development)
Устойчивото пространствено развитие е главна цел на Ръководните принципи. Устойчивостта е свързана с дългосрочни подходи, ползите, осигурени от политиките за пространствено развитие, имат дългосрочен характер и не трябва да са в разрез с други обществени политики и секторни действия. В Ръководните принципи на европейската политика за пространствено развитие са определени четири елемента на териториалната устойчивост като към икономическата, социалната и екологичната устойчивост, е добавена и културната устойчивост.
Много предстоящи процеси са предизвикателства пред общото европейско бъдеще, политиките целящи устойчиво пространствено развитие, трябва да постигнат задачи като: намаляване на дисбаланса между регионите; подкрепяне на полицентричното развитие; осигуряване на мерки за обновяване на населени места в упадък; повишаване на ефективността на транспорта и енергийните мрежи; предотвратяване и намаляване на потенциалните вреди върху природата; насърчаване на практики, щадящи околната среда в земеделието и горското стопанство; постигане на баланс между запазването на съществуващото културно наследство и привличането на нови инвестиции; подпомагане на съществуващи и работещи общности в градските и селските райони; повишаване на общественото участие в пространственото планиране.

Урбанистична структура/ Селищна структура (Urban structure / Settlement structure)

Морфологичният/функционалният анализ и оценка на градовете и другите населени места прави възможно да се определи тяхната структура. Урбанистичната структура се характеризира от главните елементи и функции, съществуващи в урбанизираната територия, като морфология на града (компактен или разпръснат, единични или комбинирани градски ядра), разпределението на урбанизираните територии според епохата (средновековни, следвоенни и т.н.), главните функции (търговия, жилища, индустрия, отдих) социалното деление и социалната организация Най-разпространената форма на този вид планиране е във вид на допитване до общественото мнение по проекти, непосредствено преди внасянето им за одобрение в съответните институции. По-съществен и креативен начин за общественото участие е организирането на семинари, дебати и др.п. Използването на Интернет играе важна и нарастваща роля в този вид планиране, независимо дали се касае за разпространение на проекти или в контекста на интерактивно общуване.


Физическо планиране (Physical planning)
Физическото планиране е тясно свързано с планирането на земеползването, градоустройственото проектиране, планирането на транспорта, ландшафтното планиране, строителното планиране и др. То е адресирано към дейности и проекти, които се свързват непосредствено с физическата и екологичната структура на градовете и техните околности (за разлика от икономическото планиране или дейностите на социалното планиране).

Остави коментар...